Снимка Pixabay
И според българския православен календар лятото окончателно си отива. Народните поверия казват, че на 29 август „денят и нощта се стигат“, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на Секновение змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Освен това се скриват и демоните на природата – самодивите.
Този ден се смята за “лош ден”, по време на който не трябва да се работи и да не се започва нищо ново. Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили.
Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят – дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.
На този ден отбелязваме мъченическата смърт с обезглавяването на свети Йоан Кръстител.
За християните Йоан Кръстител е свещен пророк, който е обявил идването на Месията и е предшественик на Исус Христос, откъдето идва и прякорът му „Предтечата“. Освен това Йоан кръщава Спасителя във водите на Йордан, за което става известен сред хората като „Кръстителя“. От страна на майка си той е втори братовчед на Исус.
В различните региони на България празникът е познат и с имената Секновене, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован.
Водата в изворите и реките също застудява и става неподходяща за къпане. Освен влечугите, на този ден змейовете, самодивите, самовилите, русалките и др. също се прибират в своите зимовища накрай света. Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви.
