Иво Папазов, по прякор Ибряма, е български кларинетист от семейство на потомствени музиканти, роден на 16 февруари 1952 година.
Започва да свири още от дете. Учи в Строителния техникум в Кърджали. Първия си оркестър формира през 1974 г., но известен става с оркестър „Тракия“, основан през 1978 г. По време на т.нар. „Възродителен процес“ е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Става международно известен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз-феномен.

В края на 80-те години успява да подпише договор с британския лейбъл Hannibal Records, с който издава два албума със смесица от джаз, тракийска народна, циганска и турска музика. Първият му албум е озаглавен „Пътуването на Орфей“.

След промените в края на 1989 г. Ибряма свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко континента.

За международната музикална общественост го открива Джо Бойд.

От края на 1980-те години живее в Богомилово.

Признание и награди

През 2005 г. печели наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на английската ББС и я посвещава на сънародниците си. През същата година става лице на България за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския телевизионен канал Euronews и в който звучи неговата мелодия „Носталгия“.

Избран е за доктор хонорис кауза на СВУБИТ (21 декември 2005 г.)

През 2005 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Стара Загора.

През ноември 2015 г. е награден в Годишните фолклорни награди за цялостен принос към българския фолклор и неговото популяризиране със статуетка, плакет 100 години от рождението на Борис Машалов от наследниците му и плакет 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова от наследниците.

Дискография
Студийни албуми
С оркестър „Тракия“

„Orpheus Ascending“ (1989)
„Balkanology“ (1991)
„Панаир / Fairground“ (2003)
„Каварненски буенек“ (2006)

Самостоятелни албуми

„Together Again: Legends of Bulgarian Wedding Music“ (2005), с Юри Юнаков, Салиф Али и Нешко Нешев
Иво Папазов – The Best (2000)
„Танцът на Сокола“ (2008)

final theory test