Снимка община Чепеларе

За около два месеца, откакто са започнали археологическите разкопки в пещера „Чая“ край Чепеларе бяха открити значително количество находки. Археолози откриха древни човешки останки с редки малформации в пещера „Чая“, близо до Чепеларе. Открити са множество животински кости от различни домашни и диви животни (мечки, говеда, сърни, овце, язовци, диви свине и др.). Близо 90% от тях са със следи от човешка обработка. Доказа се също , че пещерата е била обитавана от огромната пещерна мечка, праисторически вид, изчезнал преди около 23 000 г. Интерес будят и намерените човешки останки със следи от редки малформации.

Предстои техния антропологичен анализ за установяването на болестта, която ги е предизвикала, съобщиха от община Чепеларе. Според доц. д-р Костадин Кисьов пещерата е свързана с най-ранните тракийски племена, населявали Западните Родопи, които въвеждат желязото като основна производствена суровина в края на II – началото на I хил. пр. Хр, пише Актуално.

Регистрираните селища и могилни некрополи от тази епоха в района на Триград и Чепеларе са разположени в близост до находищата на желязна руда. Най-вероятно в околностите на пещерата съществуват останки от селище и могили от периода XIV – XI в. пр. Хр., чието издирване ще се извърши през 2022 г. Проучванията през следващата година ще обхванат както входната галерия, така и основната зала, където се предполага, че нейното обитаване е още от каменно-медната епоха – V – VI хил. пр. Хр. Археологическите проучвания на пещера „Чая“ започнаха на 20 септември т.г. и са приключили за тази година. Пещерата е образувана в скален масив от Чепеларската свита. Запазената ѝ дължина е 44 м, ширината ѝ е от 1,90 до 15 метра, височината над 3,50 м. Първоначалните резултати сочат, че оригиналният вход на пещерата и началото на входната галерия с дължина 12 м са се саморазрушили.

Откритите археологически материали върху и във вътрешността на скалното срутище от оригиналния вход показват, че най-вероятно разрушаването е станало в периода XIV – XI в. пр. Хр.

Широчината на каменния разлив открит на терена показва, че първоначалния вход на пещерата е бил с височина около 5-6 м. Общата ѝ дължина е 56 м. Открити са керамични фрагменти от трапезни съдове (чаши, амфори, паници и купи) и кухненски съдове (гърнета и хранилища). По-голямата част от тях са украсени с врязани линии и насечки, набождания и ямички, инкрустирани и с графитно покритие. Датират от периода на къснобронзовата и ранножелязната епоха. Просечена и трасирана е вече пътеката до пещерата. Предстои нейното довършване и поставянето на туристическа маркировка, допълват от местната управа.