Днес се навършват 258 години от написването на „История славянобългарска“ от атонския монах Пасий Хилендарски. Това е първото произведение на българската историография, написано в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760–1762 г., припомня морето.нет.

Творбата на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си.

„История славянобългарска“ е преписвана и предавана като светиня от ръка на ръка, за да положи началото на българското Възраждане. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765).

Известни близо 70 исторически преписа на Паисиевата история. И днес ученици от различни краища на България преписват книгата на скромния монах.

На 200-годишнината от нейното създаването – през 1962 г., Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква. В съзнанието на всички българи Паисий е увековечен и от одата на Иван Вазов, част от „Епопея на забравените“.

final theory test