Снимка pixabay

„Продажната цена на хляба се определя от търговците”. Доставната му цена се придружава от 8-40% надценка, а потребителите доплащат и още 20% ДДС. Това съобщи председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева пред „Монитор.”

Едва шест от всички видове хляб в магазина са направени по Български държавен стандарт (БДС). Техният сертификат доказва не само че са безопасни за консумация, но и гарантира качеството им.

Утвърдените стандарти за производство на хляб влизат в сила още през 2011 г., като тогава сертификат получават едва три типа – бял, „Добруджа“ и типов. От началото на тази година към тях се включват още ръженият, ръжено-пшеничният и пълнозърнестият хляб.

Макар да носят отличителен печат за качество, те се приготвят със съвсем обикновени съставки – брашно, квас или мая, сол и вода. Така след одобрението си от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) те потеглят към търговските вериги.

Според анализ на Организацията по прехрана и земеделие към ООН зърнените култури и храните, произведени от тях, ще поскъпнат в рамките на 30 на сто през тази година по цял свят.

Същото поскъпване с 30 на сто ще се наблюдава и на вътрешния ни пазар, тъй като цената на първичната суровина на хляба – брашното, а също и тази на пшеницата се определят от борсите, където те са се оскъпили значително.

Специфичните транспортни разходи като тол таксите също затрудняват логистиката на печивото. Важна роля за сформирането на крайната цена на продукта играят още електроенергията и газът, като и двата компонента показват трайно увеличение за предстоящия зимен сезон.

final theory test