Снимки: Фейсбук, Еми Хил
33-годишна бъдеща майка остана съкрушена, когато разбра, че има изключително рядка форма на рак в шестия месец от бременността си.
Еми Хил от Порт Талборт, Уелс, трябваше да реши да рискува здравето на нероденото си бебе, като започне лечение веднага или да го отложи и да рискува собствения си живот.
Ракът е уловен, когато е забелязана „луничка“ в задната част на лявото й око по време на рутинен преглед при нейния офталмолог през ноември 2020 г., съобщава WalesOnline.
Тя незабавно беше изпратена в болница, където допълнителните изследвания показаха, че има очен меланом – рак на окото, откриван при около 750 души в Обединеното кралство всяка година.
„Да си бременна в шестия месец и да си диагностициран с рак беше шоково и трудно поносимо“, каза тя „Бременността ми също не беше лесна. Бях наистина болна и вече имах чувството, че преминавам през това и скоро ще се оправя. Имаше риск от спонтанен аборт при лечение, тъй като трябваше да мина под обща анестезия, но имаше и риск ракът да расте или да се разпространи другаде.“
„Разбира се, не исках да имам рак, но в същото време не исках да правя нищо, което да застраши бебето. Бях посъветвана да започна лечението веднага, така че послушах докторите.“
През януари 2021 г. Еми започна лечение в очната клиника Сейнт Пол в Ливърпул.
Имаше лъчетерапия с плаки – висока доза радиация на малка площ. Малък радиоактивен диск беше поставен върху рака на засегнатото око, за да излъчва непрекъснато радиация.
„Бях бременна в седмия месец, когато се лекувах. Времето ми в болницата беше толкова тежко. Не можех да видя съпруга си Аарон поради ограниченията от вируса и можех да приемам само парацетамол за облекчаване на болката“, обясни тя.
След това Еми се възстанови у дома, преди да роди сина си Евън през март 2021 г.
„Той се роди щастлив и здрав и се чувствах толкова благодарна, че е добре. Когато се роди, мислех, че мога да забравя всичко, което се случи и да продължа напред. Той е толкова щастливо бебе. Може да имам най-лошия ден, но той ще се усмихне или ще се кикоти.“
Шест месеца след операцията, Еми се върна в очната клиника в Ливърпул за проследяване и там чу нещо, което не очакваше. „Очаквах да кажат, че всичко е изчистено. Но за съжаление ракът все още е там и туморът е със същия размер, не е по-голям, което пък е положително.“
„Ще имам срещи на всеки шест месеца през следващите пет години, за да наблюдавам ситуацията. Може да го имам до края на живота си.
„Докато ракът не стане по-голям, може да живея с него, така че се опитвам да променя начина си на мислене“
Последното послание на Еми е да насърчи хората да посещават редовно офталмолозите.
