Румъния може да „вдига скоростта“, за да фиксира валутния си курс към еврото през 2024 година, но не се състезава с България по пътя към еврозоната, тъй като първо трябва да бъде сигурна, че икономиката ѝ е достатъчно стабилна, коментира Bloomberg, цитирана от БТА.

Трите най-нови страни членки на ЕС – България, Румъния и Хърватия – чертаят планове за преминаване към еврото в момент, в който представители на ЕС настояват за по-строго проучване на потенциалното членство в блока.

България, чиято валута вече е фиксирана към еврото, не успя тази година да влезе в т.нар. чакалня на еврозоната или европейския валутен механизъм ERM-2, след като ЕС постави допълнителни, по-строги условия, припомня изданието.

Това е политическо решение с огромна отговорност. Трябва да разберем, че не можем да се провалим и трябва да предупредя, че еврозоната не е област на сближаване като Европейския съюз, допълни той.

Според Исъреску Румъния и България са най-бедните страни членки на ЕС и трябва да направят така, че икономиките им да преодолеят разликите в благосъстоянието с по-богатите страни от еврозоната.

След присъединяването към ЕС през 2017 година Румъния е най-бърза в настигането на по-богатите страни членки на ЕС, удвоявайки брутния си вътрешен продукт (БВП) на човек от населението до 60 процента от средния за ЕС тази година, каза той.

Макар България също да стартира от около 30 процента от средния (бел.ред. за ЕС БВП на глава от населението), тя напредва по-бавно и ще постигне само около половината от БВП на глава от населението на ЕС, допълни той.

Ако кажем, че 2024 година е оптималната дата за присъединяване към ERM-2, това означава, че оттам насетне това е единственият път напред и може да отнеме две или повече години, изтъкна Исъреску.

Държим на силата на икономиката и не го правим, за да се състезаваме с България, която има друга парична система и иска да се присъедини колкото може по-бързо, допълни той.

Съпоставим пример и предупреждение за Исъреску е Словения. Тя се присъедини към еврозоната миналото десетилетие, но опустошителна повторна рецесия „изтри“ оттогава около 5 процента от БВП на човек от населението.

Бях там на 10-тата годишнина от присъединяването на Словения към еврозоната и да ви кажа не беше празник, каза Исъреску.

final theory test