Кадър БТВ

В доклада на центъра „Демокрацията в България – все още крехка след три десетилетия преход“, експертите представят данните от своите проучвания, че след 30 години преход 45 на сто предпочитат силен и решителен лидер. 57 на сто от запитаните са заявили, че вярват, че нищо няма да се промени, независимо кой е на власт. 77% от хората пък са мнение, че „олигарски и финансови групировки упражняват силен контрол върху правителството. И само 35 на сто от анкетираните казват, че предпочитаната от тях форма на държавно управление е „либерална демокрация с редовни избори и многопартийна система“.

По темата говори старши анализатора от „Център за изследване на демокрацията” Тихомир Безлов, пише новини.бг

Силен лидер не означава отсъствие на демокрация, пък и ние всеки ден от средата на 90-те години на миналия век се убеждаваме в желанието на българите да имат силни водачи начело. Впрочем проблем с лидерството има не само в Източна Европа, а в цялост на Стария континент, а и отвъд него. Това означава, че хората си представят, че лидерските партии са по-ефективни от демократичните. За съжаление ние нямаме традиции в демокрацията. Има много голямо разочарование у хората, преди всичко заради темповете на икономическото ни развитие. Ние по-късно се присъединихме към голямото европейско семейство на ЕС от други южни страни като Испания, Италия, Португалия, Гърция и т.н. и това се отрази пряко върху икономиката ни. Освен липсата на демократични традиции в страните от Източна Европа, има проблем и с преразпределението на икономическия растеж, на инвестициите изобщо по света.

Липсата на справедливост и недоверие към институциите, се дължи на проблемите в обществото ни и най-вече в съдебната система. Политическата система не гарантира независимост на съдебната система, повечето българи са убедени, че определени икономически групи контролират съдебната система. От там започват всички проблеми по отношение на изграждането на чувство за справедливо общество. Българите са уверени, че политиците закрилят определени олигархични кръгове у нас и затова не вярват, че на власт тук ще дойде партия, която би променила този порочен модел.
Нагнетяването на негативна информация по повод на коронавируса също оказва пагубно влияние върху психиката на хората, пратени в принудителна изолация и отчуждение. Те се страхуват, уморени са от всичко това и от конфликтите в обществото. Хората са много разделени и непрекъснато се противопоставят едни на други, повечето имат проблеми и с представата накъде трябва да се върви в кризата в здравеопазването, която се насложи върху икономическа криза. Всички тези фактори са повлияли на хората, на анкетираните за нашето проучване, също.