Снимка вихрогон.бг

Така нареченият ГПР се покачва както при потребителски, така и при ипотечните кредити.

Банките отново са си вдигнали таксите, които прибират при тегленето на кредит, показват данните от последната статистика на БНБ. Става въпрос за задължителните такси, които финансовите институции начисляват през целия процес от кандидатстването, одобрението и тегленето на заемите.

Всички те, заедно с комисионите, се събират в т.нар. годишен процент на разходите (ГПР), който според последните данни на Българската народна банка се покачва както при потребителските кредити, така и при ипотеките, пише Екон.

През юни 2021 г. ГПР при жилищните заеми нараства, макар и незначително, с 0,02 на сто до 3,01%. При заемите за потребление увеличението в показателя е далеч по-голямо – в размер на 0,21 на сто до 8,39%. Логично таксите се определят спрямо вида и размера на заемите. Например за най-малките заеми таксата само за разглеждането и одобряването на искане за кредит е между 20 и 60 лв.

Става въпрос за заемни суми между 500 и 5000 лв. При далеч по-големите кредити за над 50 хиляди първоначалната такса може да е между 220-400 лв. в зависимост от това при коя банка теглим заем. Не трябва да се забравят и комисионите, някои от които се начисляват всеки месец като част от общия показател ГПР. От друга страна, лихвите по различните видове заеми също тръгват нагоре, но продължават да са на сравнително ниски равнища. Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се повишава с 0,12% до 7,81%. Средният лихвен процент по другите левови кредити, в т.ч. тези за лечение или образование, се увеличава с 0,18 на сто до 3,46%.

Средната лихва при другите заеми на работодатели и самонаети лица е с подобно увеличение от 0,16% до 3,51%. Поевтиняване се отчита единствено при средната лихва при ипотеки, където намалението е в размер на 0,02% до 2,73%, както и при овърдрафта в левове, където лихвата намалява с 0,06% до 14,88%. При кредитите по кредитни карти тя спада с 0,02 на сто до 20,27%. Данните на централната банка показват, че реално последното осезателно увеличение в лихвата при потребителските заеми е през пролетта на миналата година. Тогава средната лихва при тях стига почти 10% или по-точно 9,50%.

При другите кредити в левове по-голямо увеличение има в началото на тази година, докато ипотеките се запазват на ниските си равнища от средата на 2018 г. насам, като дори бележат лек спад спрямо тогавашните нива. Тогава лихвата е 3,50%, докато сега тя продължава да е под 3 на сто.