Снимка pixabay

В България Юри има трудно детство. На 13 се преселва в Германия, но попада в лоша среда. Днес той е на 18 и е вече друг човек – благодарение на помощта, която му оказва един германец. За тяхното приятелство разказва WDR, цитирани от Дойче веле.

Тоби Крокер е германец. В рамките на един училищен проект му се наложило да замине за Дуисбург – и по-точно в квартала Марксло, който не се ползва с добро име. Затова и треньорът по капоейра първоначално нямал никакво желание да работи точно на това място. Но едно момче от България му помогнало да се пребори със страховете и предразсъдъците си.

Така започва репортажът на германското радио WDR, в който главно действащо лице е 18-годишният Юри Камберов от Пещера, който пристига в Дуисбург-Марксло преди пет години. В България имал трудно детство, разказва Юри пред WDR. Отгледали го баба му и дядо му. За баща си изобщо не иска да си спомня, а майка му отдавна била заминала за Германия. Планът бил Юри и брат му по-късно да се преместят при нея. Така и направили, но началото било много трудно.

„Гаден чужденец“

В училище съучениците му го тормозели, наричали го „гаден чужденец“. Подигравали му се заради евтините дрехи и износените обувки, приятели нямал. „Плачех от отчаяние“, признава днес Юри.

Чувствал се напълно безпомощен – в една чужда страна, в един непознат град, в една съвършено нова обстановка. А най-абсурдното било, че съучениците му, които се държали расистки с него, били също чужденци – турци, араби, ливанци. Юри не може да го разбере и до днес: „Та нали и аз съм човек като тях“, казва той. И точно тогава случайността го срещнала с Тоби.

40-годишният инструктор по капоейра участвал в проекти в различни училища, в рамките на които преподавал бразилското бойно изкуство. „Най-вече децата от мигрантски семейства се палят по тази смесица от брейкденс и кунг фу. В училище трябва да седят мирно, а при мен е нещо като терапия за хиперактивни – децата могат да се движат и пеят, получават похвали и признание“, обяснява Тоби.

Именно тренировките при Тоби откъснали Юри от другата действителност – побоищата, насилието и членството му в една младежка банда. „Не искам повече да съм такъв и сега се опитвам да убедя другите момчета, че конфликтите могат да бъдат решавани и без насилие“, казва Юри днес.

Искрено се срамува от това, че навремето си е имал работа с полицията. Разказва, че извадил голям късмет – не го изпратили в затвор за непълнолетни, а му присъдили общественополезен труд. За него Тоби е истински спасител, когото междувременно обича не по-малко от баба си и дядо си.

А благодарение на момчето от България Тоби вече не се страхува да идва в Дуисбург-Марксло. Често гостува на семейства от квартала, говори с тях за проблемите и потребностите им. И така ги разбира по-добре.

Продължение четете ТУК

final theory test