Кадри „Нова телевизия“: Българите забравиха за Гърция, ето ги Българските Малдиви, показа Василковски
Българите ходят в Гърция и Турция, търсейки екзотика и непознати места.
Оказва се, че в България има места, които са толкова слабо познати, че ако ви бъдат показани на снимка ще помислите, че са на друг континент.
Че българската природа е една от най-уникалните и красиви в света, няма никакви съмнения. Доказателствата за това са стотици и можем да ги открием в много от кътчетата в родината ни.
За едно от тях обаче може би се знае много малко.
Става дума за така наречените Никополски Малдиви, за които разказа синоптикът на „Нова телевизия“ Николай Василковски. Те стават все по-популярни, като са познати както на българи, така и на румънци.
Намират се близо до крайдунавския град и представляват голям брой острови в реката.
Мястото може да се види идеално при разходка с лодка и е подходящо за приключенски туризъм
То е дом на десетки видове птици, някои от които редки и защитени видове.
Сред тях са пеликани, бели лебеди, корморани, чапли и какви ли още не животни.
Скритото под Никополското плато плато бижу е съставено от малки и по-големи островчета.
Те оформят прекрасен пейзаж.
Сменящото се постоянно ниво на река Дунав скрива или пък показва някои от тях. Те са необитаеми и са идеалното място за бягство от големия шум.
Самият Василковски се качи на лодка на име „Лара“ и с местен лодкар си направи разходка покрай красивите брегове.
На няколко пъти в репортажа екипът бе допуснат от различни животни почти до самите тях.
По този начин красивата природа бе показана съвсем отблизо.
Там се намира природен парк Персина, а някои от островите, намиращи се между Никопол и Белене, носят имената Катонара, Лакът, Средняка и Палец.
Пясъчните образувания понякога са толкова красиви, че хората с по-развинтено въображение могат мислено да се пренесат някъде далеч.
Например в Индийския океан или в екваториалните води на Амазонка.
Заради променящото се ниво на реката в различни периоди на годината гледката там може да е различна.
Когато снеговете се топят водата се покачва и те може изцяло да изчезнат.
Това обикновено става през май и юни, а местните хора наричат това време „черешови води“, тъй като тогава зреят черешите.
Но пък в даден момент се оформят големи пясъчни ивици, напомнящи екзотични плажове, заради което мястото е наречено с прозвището Никополски Малдиви.
През лятото те дори са достъпни за достигане пеша от брега.
Красотата на този оазис се допълва и от варовиковите скали край реката. Те са оценени дори от прочутия датски писател Ханс-Кристиан Андерсен.
Той ги е увековечил при пътуване по Дунав през 1841 г.
В една от скалите има и храм, носещ името „Свети Стефан“.
Там можете да видите няколко икони и кръст.
Църквата има и просторен прозорец, гледащ към водите.
Мястото е част от екопътека, която следва древноримски път.
Според местните хора, храмът датира от III-IV век като е бил част от голям манастирски комплекс.
Разхождайки се в района, ще откриете освен скалната църква, и останки от укрепленията на древната граница на Римската империя.
Средновековна крепост, паметници, напомнящи за битки от Руско-Турската война, както и автентичен римски саркофаг.
Град Никопол става българска столица от 1393 до 1395 г. След като османците завладяват Търновското царство, цар Иван Шишман се намира в Никополската крепост, заемайки отбранителна столица, но в края на този период тя е превзета, а царят е убит на 3 юни.
