Кадри: БТВ

Изключително емоционално премина гостуването на Милица Гладнишка в предаването „Животът по истински случай“ в ефира на БТВ, с водещ нейната колежка Алекс Сърчаджиева.

Актрисата разказа за много загуби в семейството й, които са я водили до големи сривове. Първата загуба преживява през 2007 г., когато губи баща си. „В моето семейство най-сериозният стълб беше баба ми, след това майка ми, а баща ми беше опора. Майка ми – голямата колана. Тя е човек, който вместо хляб ще купи книга.

Майка ми е такъв човек, че не показа срива, през който мина, когато баща ми почина“, започна тя. “
„Ти също си така“, каза й Сърчаджиева.

„Да. Не е много приятно да се сринеш. Защото сринеш ли се пред другите, ти вътрешно си заминал. Е, няма вдигане оттам нататък. Много е неприятно да си в депресия, да не виждаш смисъл, да не се радваш на хубавия ден. Изпитвала съм го, но не искам да го изпитвам дълго. Случи ми се в кратък период да загубя баба ми. Предишният ден разбрах, че майка ми е болна от рак и й остават 8 месеца. Да го крия от нея, да крия от нея, че баба ми е починала, докато й направят първата операция. Да крия през цялото време, че тя е неизлечимо болна, последен стадий, въпреки че тя се е досетила.

Цялото това нещо се е случило и на сестра ми, разбира се. Двете много сме си помагали. След това обаче периодът е много тежък, защото си казваш:

„Какъв е смисъла да изпитваш тази мъка, да се разделяш с тези хора. Защо живеем, какъв е смисъла? И трябва да те върнат приятелите ти и да ти дадат задача. Да работиш. Останеш ли сам, е страшно. Още повече след това и кучето приспахме едното. Наскоро почина другия – Роки, след десет години и половина. И като се замислиш за тази пуста смърт… Не знам, много е… Сравняваш се с другите хора, за да не потънеш. Колко по-жестоки трагедии има. Всеки си е отишъл когато му е дошло времето, все пак. Най-тежкото при смъртта е не къде отиваме, а че се разделяме. И никога няма да се видим“, разказа болката си Гладнишка.

Тук водещата я попита: „Мислила ли си за самоубийство?“

„Да, мислила съм!“

„Щото и аз“, призна си Алекс Сърчаджиева.

„Мислила съм, защото в един момент се уморяваш от борбата. Уморяваш се от смъртта около теб, това, че оставаш сам и си казваш – не искам да се боря вече. „Да, хубаво беше, да, този виц е страшен, този филм е страхотен, каква планина, каква гледка“.

Но това не те привлича вече. Започваш да си мислиш, че можеш и без него. но тогава си казваш – защо твоите родители са живяли, защо са се борили, защо са се жертвали. Те са си дали живота, те са се борили ти да си добре“, сподели Милица.

Тук Алекс Сърчаджиева каза, че „адът е тук на земята“

: „Адът е тук. Защото виж какви ужасяващи неща се случват. Ти просто си лягаш една вечер и се събуждаш затиснат.

Отиваш си от мъчителна смърт. Много е гадно това. Ужасяващо е. Аз съм се сблъсквала със смъртта и то на най-близките ми хора. Никога няма да забравя майка ми преди да си отиде. Просто аз й видях погледа на Пепа (бел.ред. – голямата българска актриса Пепа Николова).

Гледаше в ъгъла на стаята. И просто виждаш един поглед и разбираш, че този човек си отива. Но не искаш да го повярваш. Погледът е другаде. Майка ти да си замине в ръцете ти е нещо ужасяващо“.

„Като видиш такива бойци като твоята и моята майка, си казваш – къде съм тръгнала аз? Какво ми има? загубила съм тях, но съм ги имала. Някои хора не са имали такова щастие. Затова просто трябва да продължим нататък“, каза на свой ред Гладнишка.

„Аз от четири години не плача. Много ми се иска да рева, насълзяват ми се очите. Но не плача. Ти плачеш ли?“, попита Сърчаджиева, чийто любим Иван Ласкин си замина от този свят през 2019 г.

„Аз наскоро плаках, загубихме нашия домашен любимец. Може да се подиграват хората, но той бе част от нашето семейство. Научи ни на много, много добро същество, много умно. Преди това пък котката ни падна от осмия етаж – Зина на 14 години. Плача, когато им видя снимките на хората от моите семейство, които съм загубила. Тогава се връща спомена за майка ми и баба ми. Затова гледам филми постоянно, преповтарям сериали. Защото когато гледам филм, не мисля. Или когато играя на компютърни игри не мисля. И когато работя“, сподели Милица Гладнишка.