Кадри Нова ТВ

Едва по няколко часа имат свободни момчетата от националния ни волейболен отбор откакто са се върнали. Освен пред феновете на площада, наложи се да обикалят и институциите, за което отделиха цял ден.

Припомняме, че българският отбор се прибра на родна земя във вторник сутринта с полет от Истанбул с правителствения самолет. По-късно момчетата направиха почетна обиколка из София, а последната им спирка беше площадът пред храм-паметника „Александър Невски“, където ги посрещнаха стотици фенове. В сряда успехът им беше почетен от депутатите, президента и патриарха.

Много сме горди. Еуфорията е огромна. Парадът в София беше страхотен. Това заяви в студиото на „Здравей, България” световният вицешампион по волейбол Александър Николов.

По думите на Николов той никога не е изпитвал емоции като тези по време на парада.

Не съм се чувствал толкова развълнуван нито на терена, нито след спечелването на медала. Трудно е да се опише чувството. На първо място изпитвах страшна гордост от това, че успяхме да съберем над 15 000 души на площада. Това за мен означаваше много повече от медала, сподели той.

Най-силната емоция наистина беше в София. Това да видим толкова много хора да излязат на улицата заради нас беше огромна чест и гордост. На няколко пъти дори се просълзих на сцената. Всички пяхме химна заедно. Видях деца, родители и десетки възрастни хора, които също бяха плачеха, докато раздавахме автографи, сподели капитанът на волейболния ни отбор Алекс Грозданов.

Момчетата споделиха, че нямат много време за любимите си занимания, но все пак имат такива.

С брат ми играем много видеоигри. С тях за час-два успяваме да забравим за всичко друго. Обичаме да ходим и на море. Предпочитаме да почиваме в Гърция, но наскоро осъзнахме, че реално българското Черноморие е също толкова прекрасно, каза Алекс Николов.

Грозданов обясни, че през последния клубен сезон се е запалил по стрелбата.

Имах съотборници, с които ходехме на стрелбище по един-два пъти в месеца. Там концентрацията е на друго ниво. Не ми остава много време за хобита. Опитвам се да прекарвам повече време със семейството си.

Момчетата споделиха и за трудностите неминуемо съпътстващи спортистите и изграждането на кариера. При всички личният живот остава на заден план, болките и травмите съпътстват и са неразделна част от играта. Всеки претърпява контузии, екипите ги вдигат на крака и емоцията и спортния хъс ги кара да продължават.

final theory test