Снимка профил ФБ

„Не можем да разчитаме, че сънародниците ни в чужбина ще бъдат приобщени пълноценно като една цяла българска общност само със спорадични прояви – отделни чествания, концерти, срещи“

Трябва да излезем от парадигмата за България само в нейните физически граници. България е навсякъде по света, където има човек, който говори, мисли и сънува на български. Страната ни трябва да има по-тясна връзка с достойните българи, пренесли на хиляди километри българското слово, азбука и дух.

Това заяви президентът Румен Радев, който участва във виртуална литературна среща „Народността не пада там, дето знанието живей“. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава, цитирани от Актуално. Форумът се провежда по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и има за цел да насърчи контактите между творческите среди у нас и български писатели и поети, пренесли знанието за България до най-далечни държави. По думите на президента, не трябва да се допуска капсулация на българската култура от външния свят, а творците създават разказ за страната ни в чужбина.

Румен Радев добави, че като интегрират в творчеството си успешните обществени модели, ценности и принципи на държавите, в които се намират, писателите от своя страна дават своя принос и за демократичния път, по който върви България. Как пазят българския дух в чужбина, как разказват за България на хиляди километри от нея, какви отношения искат с родината споделиха творците: Иво Иванов, Снежана Галчева и Ангел Колев от САЩ, Гергана Егова-Динева от Канада, Владимир Стоичков от Еквадор, Михаил Кръстанов и Илко Минев от Бразилия, Мария-Соня Кристофф от Аржентина.

Вицепрезидентът посочи, че произведения на част от тези автори се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, но не са достатъчно известни за българската публика. От България в разговора участваха проф. Валери Стефанов – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и директор на Университетското издателство, Георги Николов от Управителния съвет на Съюза на българските писатели, автор на няколко енциклопедии за българските писатели по света, и Къдринка Къдринова, председател на Дружеството на испаноговорящите журналисти. Партньор на инициативата на вицепрезидента е Национален дарителски фонд „13 века България“.

Директорът на фонда Слава Иванова представи успешно реализирания проект за издание на български език на един от най-тиражираните детски романи в САЩ „Добри“, илюстриран от българския художник Атанас Качамаков, който е и главен герой в творбата. Участниците в литературната среща благодариха за възможността чрез тази инициатива да създадат по-тесни контакти помежду си и с творческите среди в България. Всички единодушно подкрепят идеята на вицепрезидента Йотова за създаване на Български национален културен институт, чиято основна цел е да разшири културното влияние на България по света. „Концепцията ни е готова, имаме подкрепата на различни среди в България и сред сънародниците ни в чужбина. За съжаление, в предишната изпълнителна и законодателна власт не срещнахме воля да реализираме тази идея“, посочи Илияна Йотова.

“Не можем да разчитаме, че сънародниците ни в чужбина ще бъдат приобщени пълноценно като една цяла българска общност само със спорадични прояви – отделни чествания, концерти, срещи“, подчерта от своя страна президентът Румен Радев. Държавният глава заяви, че целта на този институт е създаването на всеобхватна политика за българите в чужбина и изрази надежда за съвместна работа във връзка с популяризирането и отстояването на идеята пред институциите. Следващата среща с български автори от Австралия и Африка ще се проведе в навечерието на 24 май. Разговорите са продължение на виртуалните инициативи, с които във време на пандемия вицепрезидентът се опитва да достигне до повече българи зад граница и техният глас да прозвучи в родината.

final theory test