Снимка pixabay

Това са разказите на двама медицински работници от Ковид отделения в Германия. Високата смъртност и безпомощност на медиците се отразява зле на психическото им състояние.

Ето и изповедта на двама германски медици пред Дойче Веле:

Здравни работници по цял свят работят до изнемога в условията на пандемия. Медицинският персонал е претоварен и в Германия, където в момента продължава третата вълна на Ковид-19. Според изчисленията на списание „Шпигел“, по време на първата вълна миналата година работа са напуснали повече от 9000 медицински служители. За освободените места трудно се намират нови кандидати, а това допълнително увеличава натовареността на останалите.

Причините са видими с просто око: тежките условия на труд, относително ниското заплащане, постоянният стрес и страхът от зараза. Мнозина търпят и продължават, защото смятат, че обратното би било предателство спрямо колегите и болните, но експертите прогнозират, че след края на пандемията ще се надигне истинска вълна от оставки в здравния сектор – освен ако политиката не вземе мерки за по-добро заплащане.

Дойче Веле разговаря с една медицинска сестра и с неин колега, които работят в различни кьолнски болници. И двамата разказват с пределна откровеност как пандемията се отразява на личното им здраве. И двамата сериозно размишляват дали да не се откажат от професията си, ако положението не се подобри.

„Тя така и не се върна, не можаха да я спасят“

Щефан М. работи като „медицински брат“ вече 20 години. По време на първата вълна от пандемията 45-годишният медицински кадър вече веднъж е търсил психиатрична помощ. В момента пие антидепресанти и посещава психотерапевтични сеанси.

„Гледам да не взимам болнични, защото това ще претовари колегите ми. Много от нас идват на работа, макар че имат различни оплаквания. Болнични взимат или излизат в карантина единствено онези, които имат Ковид-19. И аз бях в карантина, след като колежката ми от смяната я откараха в друга клиника с висока температура и пневмония. А само ден преди това заедно пихме чай и се опитвахме да си повдигнем настроението с разни шегички. Тя така и не се върна – нито при семейството си, нито на работа. Не можаха да я спасят“, разказва Щефан.

Продължението четете ТУК