Снимка профил ФБ

По конституция първо заседание на новоизбрания парламент трябва да се насрочи в рамките на 1 месец след изборите. Тогава  правителството на Бойко Борисов трябва да подаде оставка, но дори в оставка министрите продължават да изпълняват функциите си, докато не бъде сформирано ново правителство.

Това заяви бившият конституционен съдия и настоящ член на Комисията за защита на конкуренцията проф. Пламен Киров пред БТВ. Процесът е регламентиран в чл. 111 от Конституцията.

След откриващото заседание на парламента, президентът дава мандат за формиране на правителство първо на най-голямата парламентарна група, после на втората и накрая на някоя от останалите, ако до този момент няма формиран кабинет.

При гласуване на предложен кабинет, има две фази – гласуване за премиер и гласуване за кабинет.

Ако първата политическа сила т.е. коалицията ГЕРБ-СДС, не успее да направи кабинет в рамките на 1 седмица и той не получи одобрението на парламента след този срок за мислене и оформяне, мандатът отива във втората по сила партия – засега това е „Има такъв народ“ на Слави Трифонов.

Ако и там няма успех в рамките на седмица за формиране на правителство и след това то не бъде одобрено от Народното събрание, мандатът се дава на някоя от останалите партии и коалиции в парламента – която президентът си избере.

Ако пак не бъде съставено правителство – отново процедурата със 7 дни срок за формиране и после получаване на одобрение от парламента, президентът разпуска парламента и назначава служебен кабинет, който подготвя предсрочни парламентарни избори – в рамките на най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното т.е. в случая на неуспелия да състави правителство парламент.

Има обаче тънък момент – между връчването на мандатите президентът не е обвързан с точен срок кога да даде следващия мандат. Има го обаче понятието „разумен срок“, напомни Киров. Той даде пример с Белгия, където правителство е правено и над година – в България това не може да стане, категоричен беше експертът.

Дали може да има експертен кабинет – според Пламен Киров едва ли, защото влезлите в Народното събрание политически сили не си говорят една с друга. Иначе практиката на кабинет с точно разписана програма и срокове за изпълнение е често срещана в Европа, напомни той пред bTV.

Що се отнася до възможността да се правят конституционни промени – например за съдебна реформа, Пламен Киров коментира, че ще е доста сложно и няма да стане без участие на партии на статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС.

„Конституцията не е закон за движение по пътищата, за да го изменяме по 3-4 пъти в годината“, каза той пред Нова телевизия.

final theory test