илюстрация „Вихрогон“

Средна работна заплата от 2400 лева през 2025-та година и минимална над 1200 – това очаква КНСБ от следващото управление на страната, заявява президентът на конфедерацията Пламен Димитров в интервю за „Стандарт”. Той коментира, че ако има съгласие, заплатите биха могли да растат при ръст на брутния вътрешен продукт от 5 на сто ежегодно.

„При тази хипотеза и при създаването на още около 80 – 100 000 работни места във високотехнологичните сектори, ние смятаме, че и безработицата може да бъде запазена на ниски нива,  а през следващите години да бъде намалена. Целта, която си поставяме, е през 2025 г. минималната работна заплата да е по-висока от издръжката, необходима за член от семейството. Тоест, ако двама души в семействата са на минимална заплата, те да  могат да посрещнат нуждите на цялото семейство.Тези суми ще растат в следващите години, в момента са 1100 – 1200 лева на един работещ, а ние сме доста далече от това число. Но при осигуряване на растеж на минималната работна заплата 17-18 процента, което е 100 – 120 лева на година в следващите години, това би могло да стане. Имайте предвид, че нашата минимална заплата е 120 евро по-ниска от следващата в скалата – Латвия, която е преди нас.  Ние сме предпоследни”, обяснява шефът на КНСБ.

Според Димитров средната заплата трябва да нарасне с 12-17 на сто, което е напълно. „Дори в 2020 година, кризисната, когато доста хора бяха без доходи, средното увеличение на заплатите бе 12,5 %.  Ние очакваме в следващите години ръст на БВП с около 5 на сто за всяка година.Така че това са ключовите параметри, които ще ни доведат до средна работна заплата от 2400 лева през 2025-та година и минимална над 1200. Така съотношението между минималната и средната ще бъде около 50 на сто”, каза той.

Според лидерът на КНСБ следващият много важен въпрос е какво става със социалните системи. „Нужно е съгласие, че пенсионната система трябва да бъде стабилизирана, да бъде гарантирана с повече приходи и с минимизиране на сивия сектор. Все още, въпреки епичната битка, която се води против сивата икономика, средният осигурителен доход е по-нисък в определени сектори от средната заплата за страната.  Очевидно е, че имаме увеличаване на недекларираните доходи, върху които не се плащат данъци. Значителни доходи не влизат в НОИ от това, че не се осигуряват много работници на максималния доход, който получават. А ако тези пари постъпват, ще има по-високо майчинство, по-високи пенсии. Максималният доход трябва да расте, от което следва, че трябва да расте максималната пенсия. И така тя ще нарасне за десетки български пенсионери, за които таванът на пенсиите в момента порязва възможността да вземат това, което са заработили с труда си. Пенсионната система трябва да бъде гарантирана с повече приходи, като се избегне сивата икономика. И да се избегне преизчисляването на пенсиите, което ние в никакъв случай не подкрепяме.Това е тръгване в грешна посока и ще обезсмисли основния принцип принос – права. Това ще обезкуражи младите хора, а и не само тях, да се осигуряват на реалния размер  на доходите си и ще задълбочи още повече сивотата в системата. Така че ние сме за по-малко политически стъпки, повече прагматизъм и експертност, без да обещаваме неизпълними нива на минималните пенсии. Защото преизчисляването доближава минималната пенсия към средната недопустимо много – до такава степен, че обезсмисля мотивацията на хората да правят вноски върху реалните си заплати. Това са темите, по които ние смятаме, че трябва да има политически консенсус, по които политиците да не се надлъгват, а да кажат какви решения биха дали”, обясни Пламен Димитров.

Цялото интервю четете ТУК.

final theory test