К.К. (философ)
Отдавна се знае, че всички българи разбират от футбол повече от футболистите и треньорите им, независимо колко купи са спечелили. От политика – няма какво да говорим, всеки нашенец не само може да оправи държавата по-добре от „сегашните“, на него даже и 800-те дни на Царя са му много, само власт му дай.
Откакто по телевизиите се въртят музикални формати, българинът взе страшно добре да разбира и от пеене и популярна музика, разбира се. Това най-добре си личи всеки път, когато се появи нова българска песен за Евровизия. Тя веднага се подлага на толкова прецизен анализ – тон по тон, секунда по секунда, че обсъждането ѝ се превръща в едно голямо разчепкване, след което и на авторите, и на певците им се вие свят.
Оказа се, че средният българин е и готов изкуствовед… Да се чуди човек, откъде у нас толкова капацитети в сферата на изкуството и естетиката?! Изглежда образователната ни система дава такива знания, че пред българския абитуриент и Кенет Кларк би замлъкнал.
Ето, пресен пример от днес – във Варна в Морската градина сложиха нова статуя, наречена Звездоброецът.
И почнаха тежките присъди на изкуствоведите от народа:
„А защо този звездоброец прилича на африканец, с тази къса къдрава коса и дебели джуки?“
„В този град не може ли да се сложи нещо красиво?! С този ще плаша децата.“
„Вечер друсалките ще го поздравяват със „Здравей, брат“ 
„Този паметник не „краси“ Морската градина, доста е зловещ за този глагол!“
Както е ясно, всеки има какво да каже – в парка е, значи е за всички. Естествено, мнозина видяха в статуята повече бронза и побързаха да предрекат на Звездоброеца скорошно отпътуване за претопяване (или поне на някои от частите му).
За щастие творците, които отнасят критиките на самоуките изкуствоведи, не се трогват чак толкова много.

„Една скулптура се защитава в ателието, излезе ли навън, даваш й думата на нея, нека тя говори на хората“, каза проф. Венелин Божидаров, който е автор на пластиката.
Другото щастливо обстоятелство е, че въпреки упреците, все пак в обществените пространства се появяват нови творби на изкуството. Дано това да продължи, въпреки постоянните критики на „критиците“, които и икономиката, и законите, и футбола могат да оправят толкова леко, колкото и пластичните изкуства. Само власт им дай!