Снимка pixabay

Сега напълно легално се дава се възможност дружествата за бързи кредити да искат неустойка за неизпълнение на задълженията, която да е два пъти размера на дълга, т.е. 100%, което пък не могат да си позволят дори и редовните банкови институции у нас. Така техните дружества за бързи кредити са поставени в неравностойно положение, както и клиентите на небанковите заемодатели. Нито КЗК, нито КЗП обаче реагират. Защо? Промяната е записана в Закона за потребителския кредит (ЗПК), който се оказа част от над 180 страници с изменения в данъчното законодателство. Тя е внесена между първо и второ четене от независимия депутат Спас Панчев и е подкрепена от бюджетната комисия оглавявана от МенТа Стоянова от ГЕРБ.

Новата поправка означава, че разходите, които потребителят ще плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит не от банка – разбирай фирмите за бързи заеми, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни. Специалната разпоредба ще бъде актуална от 1 януари 2021 г.

След влизането ѝ в сила, ако сключилият договор за 5000 лв. кредит например не изпълни условието по него в тридневен срок да представи поръчител, ще може да му се начислят до 10 000 лв. разходи за неизпълнение. И съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, дава за пример правният портал Lex.bg.
Гласуването на скандалните текстове стана ведно с още 10 параграфа от законопроекта и депутатите дори не дебатираха по нея. След скандала около ХелпКарма, който разкри схемите около Кредисимо и удари по
фирмите за бързи кредити, властта веднага им уреди закон, който да компенсира репутационните и финансовите им загуби. Припомняме, че скандалната „платформа” е покривала задължения по заеми в такива дружества, известни с чудовищните си лихви, от даренията, които събира, което призна шефът на двете организации Константин Кръстев пред bTV. След отричане от Кредисимо, неговият акционер призна не само, че му е съсобственик – другият е братовчед му Коста Кънчев, но и че го е управлявал 8 г., включително съвместно с ХелпКарма. 19 минути първи оповести след като го откри разследващият журналист Атанас Чобанов, участието на боса на ХелпКарма и Кредисимо е през малтийска офшорка. Тя притежава Кредисимо, а той има 15% в холдинга, регистриран на малкия остров.

Напомняме, че има разлика в регламентацията, според която се забранява дори и нисък процент в собствеността на банки от страна на офшорни компании, а при дружествата за кредитиране няма такъв предел, което е благотворна почва за пране на пари.
“Депутатите се погрижиха за фирмите за бързи кредити и за колекторите по скандален начин за приемане на лобистки текстове – без обществено обсъждане, на тъмно”, обяви лидерът на Изправи се.Бг Мая Манолова, която призова президентът Румен Радев да наложи вето върху поправките.