Снимка профил ФБ

Ирина Тенчева сподели в социалната мрежа за пътя, който е извървяла досега и за най-тежките моменти които е преодоляла. С този разказ за себе си, тя вдъхва кураж на всички, които изпадат в тежко положение и че няма непреодолими неща.

„Зад успеха, усмивката, поведението на всеки от нас има истории. Много често неразказани. Безкрайно харесах посланието в новата кампания на Avon , която насочва вниманието ни именно върху трудните моменти в живота, които сме преодоляли, но които не сме споделили… а може би е трябвало, защото хората сме доста еднакви. И щом аз съм се справила, значи можете и вие, момичета!
Мислиш, че ме познаваш? #watchmenow :“, пише тя.

1. ПРЕДИ да родя първото си дете, загубих една много желана бременност. Случвало спри 1 на 4,но тогава не знаех. След подобна загуба всяка млада жена, мечтала за дете се замисля и си задава въпроса – ами ако аз никога… Беше ми тежко, паник атаки, чакане, физическо възстановяване… Събрах се и продължих напред. Впоследствие родих 3 деца и 3 пъти преодолях огромния си страх, че отново нещо може да стане. „Винаги може нещо да стане и винаги можем да намерим още сили в себе си да продължим.“ – това казвам ДНЕС на жените, с които се срещам по време на сбирки в подкрепа на раждаемостта и борбата с репродуктивни проблеми.
2. ПРЕДИ…Когато съм била на около две години след поставяне на ваксина, организмът ми прави реакция, вдигам температура… Оказва се, че са се увредили очите ми. Носих очила почти до 6 клас, като във всяко училище, нов клас и компания се налагаше да преглъщам обиди и да се доказвам. Научих се да отстоявам себе си и качествата си, независимо от външния си вид,а също да обичам и виждам вътрешната красота на хората, които срещам. СЕГА – работих на екран, пред камера и с втншния си вид, а споменът за очилатото ми детство предизвиква само усмивка и служи за оцветяване на разговорите ми с младите момичета, на които се опитвам да обясня, че те са нещо много повече от тялото си, което е добре да се научат да обичат в пълната му уникалност през всеки етап от живота.
3. „След 40 не е време за големи промени“. „Как ще оставиш офиса и сигурността“. „Ресторантьорството не е за жени“ – Малка част от клишетата, които чух дори от приятели, когато казах, че без никакъв опит и помощ ще направя ресторант.ПРЕДИ, може би щях да се съобразя с тях.СЕГА – следвам инстинкта си на изследовател на простите удоволствия😉(и не съжалявам!)
(За Irituali -В навечерието на 40-тия си рожден ден си обещах, че ще направя всичко възможно през следващите 20-30 активни години от живота ми (ако Господ е рекъл) да се опитам да заменям времето и труда си основно за неща, които наистина ми носят удовлетворение и радост. В листа ми с отлагани мечти на първо място беше създаването на малка семейна трапезария, в която да посрещам гости и приятели, така както съм научена от баба си и както го правя по принцип – с лично отношение, с изненади и с удоволствие. Нямах никакъв опит. Не знаех какво е конвектомат, нито как се работи с касов апарат. Нямах и средства за наемане на скъпи консултанти и висококвалифицирани кадри. Затова започнах да се уча сама.

Целият пост в