“Службата на европейския главен прокурор ще се бори срещу организираната престъпност и с корупцията, а не само със злоупотребата с еврофондовете. За нас борбата с организираната престъпност ще е приоритет”, увери Кьовеши на 6 юли, предава радио Свободна Европа.

Тя обясни, че не възнамерява да се ограничава само с преследването на злоупотребите с европейски средства, а ще използва активно правомощията си и в борбата с организираната престъпност.

Очаква се новата европейска служба да заработи в края на годината. Кьовеши все още не е успяла да сформира ръководството ѝ – Колежът на прокурорите, заради по-малкия брой кандидати, номинирани от Малта. Това пречи да се изработят приоритетите и вътрешните правила на службата, което създава опасност за забавянето на старта на работата ѝ.

Европейската служба на главния прокурор беше създадена през 2018 г. с цел преследването на престъпления в страните членки, ощетяващи европейския бюджет. Тя ще се занимава със случаи на злоупотреби с европейски средства за над 10 хил. евро и на презгранични престъпления, свързани с неплащане на ДДС за над 10 милиона евро.

Кьовеши увери евродепутатите, че смята да се заеме активно и с контрола върху разходването на парите, които ЕС ще насочи за възстановяване на европейската икономика от кризата с коронавируса.

Европейската комисия предложи 750 милиарда евро като безвъзмездна помощ и заеми да бъдат инжектирани в икономиката на страните членки до 2024 г., като се акцентира върху проекти за зелена икономика и цифровизация.

Тъй като парите са много, ще се отпускат бързо и при улеснени условия, рискът от нарушения ще е по-висок, заяви европейският главен прокурор пред парламентарната Комисия за бюджетен контрол.

Според Кьовеши новата европейска служба значително ще подобри разследването на престъпления, свързани с европейски средства заради уникалната си структура и правомощия. Освен седалище в Люксембург, европейският главен прокурор ще има и делегирани прокурори във всяка от 22-те европейски държави, участващи в засиленото партньорство. Те ще бъдат част от местната съдебна система и ще могат да откриват разследвания, да събират доказателства и да внасят обвинения в съда.

Лаура Кьовеши обеща още да ускори преследването на престъпления, свързани с европейския бюджет, с които сега се занимава Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ.

“Разследванията на ОЛАФ отнемат окола 25 месеца, което означава, че още при влизане на делото в съда са минали поне две години – време, през което могат да се загубят документи и доказателства, както и да изчезнат средствата, с които могат да се възмездят щетите”, каза Кьовеши. Ускоряването на наказателните производства ще осигури и по-добра защита на правото на подсъдимите на бърз процес, добави европейският главен прокурор.

Ще се увеличи и размерът на възстановените към европейския бюджет средства. По данни на ОЛАФ за 2010 – 2028 г. службата е препоръчала възстановяването на над 6,9 милиарда евро към европейския бюджет в резултат на над 1900 разследвания. Тъй като ОЛАФ не може сама да внася обвинения, едва в 39% от случаите препоръката за започване на наказателно производство е била последвана от националните власти. Това каза на евродепутатите изпълнителният директор на ОЛАФ Виле Итала.

Той добави, че процентът на завършилите със съдебно дело разследвания на службата непрекъснато намалява, като се забелязва тенденция националните прокурори да дават предимство на националните дела пред тези за европейските фондове.

Европейският главен прокурор обеща това да се промени. Лаура Кьовеши посочи, че за разлика от ОЛАФ, която може само да препоръчва започване на дело, а доказателствата ѝ невинаги са годни за съда в различните европейски членки, европейският главен прокурор има задължителна юрисдикция.

“Ние не можем да избираме случаи, а ще сме задължени да разследваме чрез делегираните прокурори всеки сигнал”, увери бившата шефка на антикорупционната дирекция на Румъния Лаура Кьовеши.

В интервю за “Евронюз”, излъчено в понеделник, европейският главен прокурор заяви, че степента на корупция зависи от ангажираността на местните власти към решаването на проблема. Кьовеши увери, че службата ще разследва всички сигнали за престъпления, включително тези, извършени в Полша, Унгария, Дания, Швеция и Ирландия – единствените държави, които не участват в Службата на европейския главен прокурор.

През юни Европейския парламент Кьовеши заяви, че очаква службата да прави по 1000 разследвания годишно, както и че към ноември, когато се очаква европейският главен прокурор да заработи, на бюрото и ще има около 3000 сигнала.