Това показват данните на ведомството за миналата година.

През 2019 г. хванатите фалшиви български банкноти са с близо 8 пъти по-малко спрямо девет години по-рано. През 2010 г. техният брой е 10 334, а през миналата година броят им пада на 1314. За последното десетилетие се наблюдава значителен спад в хванатите подправени банкноти – ежегодно се прибират между 1500 – 2800 банкноти. През 2010 г. общо задържаните фалшиви парични знаци са 10 334 броя, като най-много български левове са прибрани през първото тримесечие на годината. До март 2010 г. те са 3357 броя, а най-фалшифицирана е банкнотата от 50 лева, пише www.dnes.bg.

Тази тенденция се запазва и през следващото тримесечие на годината, но след това тя се преобръща и двайсетолевката става най-преправяният паричен знак от хартиените пари. Това се запазва в следващото десетилетие с няколко изключения през 2013 г. и 2014 г., когато в две последователни тримесечия банкнотата с лика на Петър Берон е най-фалшифицирана.

Първата година, в която пада границата от 1000 броя банкноти ежегодно, е 2017-а. Тогава са хванати едва 919. През 2018 г. количеството намалява още, като разпознатите неистински банкноти са 781 броя. За последните години на тримесечие се падат по около 500 банкноти, често и наполовина по-малко. Така от средно 2000 банкноти на тримесечие през 2010 г. числото спада на 200-300 бройки през 2015 г. „Когато паричната маса е по-голяма, е нормално да има повече пробутани фалшиви банкноти“, каза кредитният консултант Тихомир Тошев пред „Монитор“.

По думите му е обяснимо, че когато има празници и повече потребление, то има и повече неистински банкноти. Според Тошев обаче няма пряка връзка между спада в банкнотите и значително по-честите картови разплащания. „Картовите плащания нарастват всяка година, но не мисля, че това има връзка – хората, които правят измамите, имат начин да пласират банкнотите“, каза експертът, като допълни, че престъпленията са намалели, защото купюрите вече имат по-качествени защити.

От централната банка препоръчват да не се оставяме на общото впечатление, а да разглеждаме всяка банкнота внимателно. Това означава да се прегледа всеки един защитен елемент, като например релефният печат или водният знак, който се вижда след поставянето му срещу светлина. По-лесен метод е да се направи сравнение и с друга банкнота и да се проследи дали всеки елемент е налице. При съмнение може да се допитате до най-близката банка, обменно бюро или подразделение на МВР.

Статистиката на банката показва, че преди почти 2 петилетки най-бързо се е изтърквала банкнотата от 10 лв. През 2010 г. в три поредни тримесечия десетолевката е лидер в класацията за изтекла годност. В следващите години това се променя и превес взимат купюрите с 2 и 20 лв. През 2015 г. тенденцията отново се обръща, като паричният знак от 10 лв. става отново първи, макар миналата година той да дели мястото си с двайсетолевката.

За десет години негодните банкноти са намалели почти двойно – от 95.6 млн. през 2010 г. до 48.2 млн. броя през 2019 г. Тенденцията за спад е постепенна, включваща и периоди на ръст.