Точно 107 години са минали от раждането на д-р Сребра Родопска, разработила българската туберкулозна ваксина. Екип на „Тази събота“ по БТВ се срещна с нейния внук – Георги Бобев.
Близо четвърт век е необходим на учени от института „Луи Пастьор“ във френския град Лил от първите проучвания до доказването, че БЦЖ ваксината може да бъде прилагана върху човек успешно срещу туберкулозата.
Като за всяка друга ваксина и за нея се водят спорове. 23 държави никога не са препоръчвали тази ваксина масово или вече са спрели. Само четири страни в света я произвеждат – сред тях и България. А точно преди 107 години, на 17 април, е родена и българката, разработила българската туберкулозна ваксина – д-р Сребра Родопска.
„Тя беше много интересен човек, изключително ерудиран, при все, че имаше проблеми със слуха от рано, но четеше изключително много и беше много любознателна“, разказва нейният внук.
Георги Бобев помни баба си от по-късните й години като интелигентен, любящ и добър човек.
„Темата БЦЖ винаги е присъствала в нашето семейство и тези три букви винаги са имали особен смисъл в нашето семейство“, казва той.
Веднага след дипломирането си д-р Сребра Родопска започва работата в Института по заразни и паразитни болести в София. След края на Втората световна война тя заминава със съпруга си на специализация във френския институт „Луи Пастьор“, където вече се произвежда перорална ваксина. Връщайки се у нас, тя започва емпирична работа в лаборатория към НЦЗПБ за
създаването на българска БЦЖ ваксина. За производството ѝ се използва московски ваксинален субщам 374А.
От 1951 г. в България БЦЖ ваксината е приета като задължителна. Нашата страна е първа в Европа и втора в света след Япония във въвеждането. След тестване в референтни лаборатории на СЗО в Женева, Канада и САЩ българската ваксина започва да се разпространява в три континента.
В началото на месец март тази година учени от Нюйоркския технологичен институт анализират свои проучвания и обобщават възможната връзка между БЦЖ ваксинацията и  разпространението на коронавируса. Клинични тестове вече текат в Нидерландия и Австралия.
Внукът на д-р Сребра също завършва медицина.
Медицината винаги е била част от нашето семейство и от нашия живот. Телефонът вкъщи никога не е спирал да звъни с пациенти по всяко време, така че както и в повечето лекарски семейства, това става като част от живота на децата, които избират своя път“, разказва Георги Бобев.
Той казва, че е вярващ – в доброто, в човека, във възможностите му.
„Много е важно ние да вярваме, защото доверието между лекар и пациент е в основата на успешното лечение. Трябва да сме оптимисти и да вярваме и аз съм сигурен, че ще се справим“, смята внукът на д-р Сребра Родопска.