Антикризисните мерки на властта трябва да се прилагат незабавно, защото закъснение дори от дни ще ги обезсмисли, твърдят анализатори.

Държавните механизми за защита ще предпазят единствено наетите в светлия сегмент на икономиката, а заетите и работещите в сивия сектор ще бъдат сред най-уязвимите в тази ситуация, заяви икономистът Петър Ганев пред БНР.

Според него кризата около коронавируса ще удари много силно рисковите групи.

„Големият проблем е, че много хора, които разчитат на динамиката в икономиката и нямат никакви „запаси”, просто получават някакъв доход, който веднага се харчи, но ако стане проблем, винаги могат да станат таксиметрови шофьори, да отидат в строителството, тоест динамиката на пазара на труда им позволява оцеляването. В момента, когато си в пандемия и трябва да си стоиш у вас – няма как да намериш тази нова работа, ако те уволнят. Липсата на тази динамика удря огромна част от този тип работници, на които изведнъж доходът им става нула, а пък разходите си текат. Така че има някои групи, които са доста по-тежко ударени и те не са традиционния нает труд”, коментира Ганев.

Според него социалният патронаж например, който обичайно е в сянка и е пренебрегван, изведнъж се сдобива с централна роля в събитията.

„Такъв тип елементи трябва да бъдат максимално подкрепени и най-вероятно да си вземем поуки за края на извънредното положение – кои услуги работят и кои постигат по-малък успех”, посочва икономистът.

Петър Ганев коментира и темата дали са необходими мерки срещу спекулата.

Ако в целия свят е повишено търсенето на маски и дезинфектанти и ти ги внасяш отвън, където цената вече е по-висока, логично е, че нямам как да ги продаваш на цената отпреди три месеца, отбелязва той.

По думите му, „такава обща рамка, която да обхване всички, просто не работи.”

„Не сме безсилни, тъй като говорим за пазари с голямо предлагане и голяма конкуренция, когато става дума за хранителни стоки, в момента има много, много места, откъдето това може да се купи – например аз ходя в кварталните магазини, където няма опашка, други предпочитат да се наредят в голямата верига и да купят повече неща, вместо всеки ден да ходят до кварталния магазин. Има избор в това отношение и има изобилие от хранителни стоки. Случаят с маските и дезинфектантите е по-различен”, посочва той.

Според Петър Ганев кризата с разпространението на коронавируса разкрива и опити за посегателство върху демокрацията и правовия ред в държавата.

„Вижда се в говоренето, че се правят опити да се прокарват тези, че „ето, виждате ли, колко ефективно е, когато сме в извънредно положение и с една заповед на министъра може да се блокира цял град и тази ефективност, едва ли не, защо да не я предадем след това. Поне аз виждам дори в икономическия разговор по темата такива нюанси”, изтъква Ганев.

След излизането от настоящата ситуация централното планиране трябва да бъде изместено от връщане на свободата, убеден е икономистът.

„Тогава най-важно ще бъде бързо да се преструктурира икономиката, хората. Тези, които са изгубили работни места, бързо да намерят нови. Бизнеси, в които веригата за доставки е прекъсната – примерно произвеждането на компоненти за автомобилни части, но заводът в Германия или не отваря, или вече се е преориентирал в друга посока, да могат бързо и те да се преструктурират. Тази свобода ще ни е особено важна. Както бързо минахме от свобода към извънредно положение, в един момент ще трябва много бързо да минем обратния път”, посочва експертът.