Днес нежната половина от човечеството празнува.

Началото му е поставено на 23 февруари 1909 г. в САЩ

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8-ми март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените. Започнал само като политическо събитие за социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни.
Денят е официален празник в Афганистан, Ангола, Азербайджан, Беларус, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай, Куба Грузия, Гвинея Бисау, Еритрея, Казахстан, Киргизстан, Лаос, Република Македония, Мадагаскар, Молдова, Монголия, Непал (само за жени), Русия, Таджикистан, Туркменистан, Уганда, Украйна, Узбекистан, Виетнам и Замбия.
В някои държави като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е официален празник, но въпреки това се чества. На този ден мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, гаджета, колеги и т.н. В училище децата често подаряват цветя и картички на учителите си.
Празникът тръгва от Америка, противно на разпространеното у нас през годините на тоталитарния режим схващане, че негови основоположнички са германската социалистка Клара Цеткин е и теоретичката на марксизма Роза Люксембург.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация в началото на 20 век и исканията за подобряване на условията за труд.
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
През следващите години се организират нови протести, най-известният от които е през 1908 г., когато през Ню Йорк преминава женско шествие с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин тогава се приема всяка година една от първите недели на пролетта да се празнува като ден на работничките и на международната им солидарност.
В България денят се започва да се отбелязва и като Ден на майката след 1944 г. Атеистичният по характер тоталитарен режим го налага, за да измести от календара на българите Благовещение (25 март) – християнския празник на майката и жената. Тенденцията идва от бившия Съветски съюз, който я налага в целия източен блок.