Страната ни държи 18 млрд. евро, натрупани и съхранени, като покритие на Валутния борд, напомня пред „24 часа“ финансистът Емил Хърсев.

„В момента, в който влезем в Eврозоната това, обезпечение ще се свободи. Каквото и да си мислят някои хора – тук и на Запад, че някой просто ще си прибере тези 18 млрд., ние няма да го допуснем. Тези пари са на българската държава“, категоричен бившият заместник-управител на БНБ.

По думите му страната ни може да използва този финансов ресурс за управление на външния дълг.

„Тези заеми са върнати. 18 млрд. – седим, мътим ги на полога, а в същото време страната има външен дълг. Ако те се освободят, получаваме един огромен за размерите на икономиката ни финансов ресурс, който може да бъде използван за погасяване на външния дълг. И ако това стане, ще се окаже, че България няма никакъв външен дълг, а напротив, тя е нетен инвеститор в чужди ценни книжа“, коментира Емил Хърсев.

Според него сред другите ползи от влизането на страната ни в Еврозоната е, че ще се ликвидира системния проблем на Валутния борд, а именно липсата на кредитор от последна инстанция, който да рефинансира българските банки. Хърсев припомня, че на БНБ е забранено да рефинансира банки в случай на ликвидни кризи. Това е и причината, поради която българските банки държат огромна ликвидност, защото трябва да разчитат всяка на себе си. Финансовите ни институции могат да ползват само 70% от привлечените средства, за да кредитират. Докато нашите банки държат ликвидност от 30 на сто, банките в еврозоната държат ликвидност около 10%, защото знаят, че във всеки миг те могат да почукат на гишето на централната си банка и да получат рефинансиране.

Финансистът съветва обикновените граждани да не обменят левовете си в евро, ако имат разходи в националната ни валута.

„Не е нужно да си купуваш евро само от страх, че нещо ще се случи с лева – този страх струва пари“, предупреждава финансистът.

Той е категоричен, че тази вълна на всяване на страхове избухва периодично и въобще не е типична само за нашата страна, а става дума за общ страх за бъдещето.

„Усещането, че каквото и да се промени, все е на зле, през последната година трайно се насажда в Европа“, посочва Хърсев.

За него всичко лошо, което е можело да ни се случи заради еврото, вече ни се е случило преди 20 години.

„Оттук може да става само по-добре. Всичко, което може да се случи във връзка с евентуалното разпадане на еврозоната, рязко спадане на курса на еврото, инфлационни процеси – всички те ще се пренесат в България, дори нищо да не променяме от сегашния модел на паричен режим в България“, обобщава ситуацията бившият заместник управител на БНБ.