„Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите“ („Персей“) събира реални факти за живота и дейността на Апостола. Немалко от тях се оказват неизвестни, а други се публикуват за пръв път, пише „Стандарт“.

Авторът Иван Лалев е историк, музеен специалист и директор (1991- 2013) на Регионалния музей в Ловеч. От десетилетия изследва проблемите на Българското възраждане и делото на Васил Левски.

В търсене на историческата истина и осланяйки се на документални свидетелства, Лалев отговаря на важни въпроси: Кой е предателят на Апостола? Защо е белязан ловешкият свещенослужител Кръстю Никифоров, докато тихомълком е омаловажена ролята на истинския предател, Иван Лилов Фурнаджиев? Кои са действителните факти относно изграждането на революционните комитети? Защо се премълчава убийството на чирака в дома на Денчо Халача в Ловеч? Какви са последствията от срещата на Левски и Николчо Цвятков с турските заптиета в местността Пази мост? Резултат ли е Априлското въстание от дейността на Левски или подготовката и провеждането му противоречат с разбиранията на Апостола? Какви са отношенията между Левски и революционната емиграция във Влашко? Как неусетно Левски стана индулгенция, икона за пречистване на гузни съвести?

Тезата на автора е, че основният историк-изследовател на личността и делото на Апостола, професор Унджиев, както и негови последователи – след грешни изводи и заключения – генерират доста привлекателна цялостна картина, която е недостатъчно научна. Книгата дискутира влиянието на масонството върху  националноосвободителното ни движение. Внимателното вникване в организационно-структурните документи на Великата ложа на Великия изток на Франция и основния документ на БРЦК – Нареда на работниците за освобождението на българския народ, разкрива близки концепции.

Книгата обаче не си поставя задачата да посегне върху изградения образ на националния ни герой. Целта й е да бъде сменена методиката на научното дирене. Публикувани са и някои документи за предполагаемото, но недоказано предателство на поп Кръстю Никифоров. Проследен е и пътят към сриването на организацията, белязан с няколко убийства и разкрития на турските власти. Любопитни неизвестни факти и снимки разказват за фалшивите печати, с помощта на които Апостола се е сдобивал с документи, позволяващи му да обикаля свободно и вън от подозрение страната.

Предлагаме ви и откъс от книгата:

„Неусетно Левски стана индулгенция, икона за пречистване на гузни съвести. На кого и пред кого! На тези, които ни поучават с маслинките в джобното му тефтерче, а същевременно крадат с милиони, или на тези, влачещи жалкото съществуване в държава с възстановени феодални порядки. Ако отидете в затвора, поне половината от контингента там ще го издигне за свое знаме. Той е знаме и за най-малките, и за най-възрастните, за почтения и честен човек, както и за престъпника и мафиота. Какво по-голямо незачитане и унижение на националния ни герой. На всичкото отгоре му лепнахме и един предател, български Юда Искариотски, за да измием ръцете си от нечистоплътността в стил Пилат Понтийски и ума от морални скрупули.

В периода след 1878 г. идеите на Апостола за републиканска форма на държавно устройство са компрометирани и категорично опровергани, не от други, а от неговите сподвижници и съратници. Те се оказват духовно неподготвени и политически неспособни и не без влиянието и диктата на Великите сили, погребват и идеала на Левски за „чиста и свята република“, за това, земите на Мизия, Тракия и Македония да станат „храм на правата свобода“, където всички, независимо от своята етническа, верска и социална принадлежност, ще живеят под знамето на „единни и святи закони“.

През близо четиригодишния период в Българско Апостола полага огромни усилия в търсенето на начини и средства как да бъде акумулирана, възпитана и правилно насочена скованата от вековното робство, парализирана и недоразвита социална енергия. За съжаление и тук без съществени успехи. Тръгнал по пътя на практическата реализация на „предначертанието“ си, той се сблъсква и преживява не едно разочарование.

Първото крушение на илюзиите му е свързано с неспособността или може би нежеланието на Панайот Хитов да възприеме идеите му. После идва второто – колективният отпор на емиграцията в целостта си да го последва и работи в Българско, за да дойде третото – от собствения му народ, показал се неспособен и недостоен „за правата свобода“. Много скоро вярата му в непоклатимите сили на народа, според които „не може противостои и най-силната стихия“ се сменя с фаталната обреченост, че „по-непоклатима от всяка империя е робската душа“.

Априлското въстание не само не е резултат от дейността на Левски, а обратно, подготовката и провеждането му противоречат на разбиранията на Апостола. За него предварителната подготовка, обезпечаването на едно въстание с пари, оръжие и хора стоят в основата на апостолската му мисия в Българско. За съжаление, въпреки огромните усилия да събуди задрямалата народна свяст, да изведе народа от зоната на робската инертност, резултатът се оказва доста скромен. Нито Априлското въстание, нито Освобождението на България (1877-1878 г.), нито следосвобожденското устройство на страната, стават според вижданията и разбиранията на Апостола.“