Температурата на Световния океан достигна ново рекордно ниво през 2019 година, давайки ново доказателство за „неопровержимо и ускоряващо“ загряване на планетата, пише The Guardian, цитиран от Агенция „Фокус„.

Световният океан е най-ясната мярка за извънредната ситуация с климата, тъй като поема повече от 90% от топлината, улавяна от парниковите газове, излъчвани при изгарянето на изкопаеми горива, унищожаването на горите и други човешки дейности.
Новият анализ показва, че последните пет години са първите пет най-топлите години, регистрирани в океана, а последните 10 години са и първите 10 години най-топли. Количеството топлина, което се добавя към океаните, е равносилно на това, при което всеки човек на Земята денонощно ползва без прекъсване по 100 микровълнови печки.

Горещите океани водят до по-силни бури и нарушават водния цикъл, което означава повече наводнения, суши и горски пожари, както и неумолимо покачване на морското равнище. По-високите температури също вредят на живота в моретата, като броят на морските горещи вълни се увеличава рязко. „Океаните са в действителност това, което ви показва колко бързо се затопля Земята“, казва проф. Джон Абрахам от университета „Сейнт Томас“ в Минесота, САЩ, и част от екипа, който стои зад новия анализ. „Установихме, че 2019 г. беше не само най-топлата година, тя показа най-голямото едногодишно увеличение за цялото десетилетие, отрезвяващо напомняне, че нагряването на планетата, причинено от човека, продължава да се ускорява“, заяви проф. Майкъл Ман от Университета на Пенсилвания, САЩ и друг член на екипа.

Анализът, публикуван в списанието Advances In Atmospheric Sciences, използва данни от всеки наличен източник. Повечето данни са от 3800 свободно плаващи шамандури, разпръснати из океаните, но също и от торпедоподобни батитермографи, пуснати от кораби в миналото.
Резултатите показват, че топлината нараства с нарастваща скорост, тъй като парниковите газове се натрупват в атмосферата. Скоростта от 1987 до 2019 е четири и половина по-бърз от този от 1955 до 1986 г. По-голямата част от океанските региони показват увеличение на топлинната енергия. Тази енергия води до по-големи бури и по-екстремно време, каза проф. Абрахам: „Когато светът и океаните се нагреят, тя променя начина, по който вали дъждът и се изпарява. Има общо правило, че по-сухите зони ще станат по-сухи, а по-влажните зони ще станат по-влажни, а валежите ще станат по-проливни. “ По-горещите океани също се разширяват и стопяват леда, което води до повишаване на морското равнище. Последните 10 години също показват най-високото морско ниво, измерено от 1900 година. Учените очакват около един метър повишение на морското равнище до края на века, достатъчно да повлияе на 150 милиона души по целия свят – по-точно на местата, където живеят т.е. в крайбрежни зони. Новият анализ оценява топлината в горните 2 000 м от океана, тъй като именно там се събират повечето данни. Там е и мястото, където огромната част от топлината се натрупва и където живеят най-много морски организми. Методът за анализ е разработен от изследователи от Китайската академия на науките в Пекин и използва статистически методи за интерполиране на топлинните нива в малкото места, където няма данни, например под арктическата ледена шапка. Независим анализ на същите данни от американската Национална океанографска и атмосферна администрация показва същата нарастваща тенденция на затопляне. Надеждната статистика за океанската топлина се простира до средата на XX век. Но Абрахам е категоричен: „И за времето преди това знаем, че океаните не са били по-горещи.“
„Данните, с които разполагаме, са неопровержими, но все още имаме надежда, защото хората все още могат да предприемат действия. Все още не сме предприели значителни действия“, смята професорът.