През тази година се сбогувахме с редица видни българи.
Актьори, общественици и други известни сънародници напуснаха този свят, но ние няма да ги забравим. Всеки един от тях е допринесъл със своята работа и таланти в своята област, пише Вести.
Още в първите дни на новата година почина известният актьор Иван Ласкин.
Ласкин има множество роли в театъра, снимал е в български и чужди филми. През 1986 г. детският сериал „Васко да гама от село Рупча” го превръща в най-популярното момче у нас. По-късно завършва ВИТИЗ. Помнят се ролите му и в сериали като „Хайка за вълци” и „Дунав мост”. През последните години умът и острият му език имаха свой „живот” в социалните мрежи – коментарите му предизвикваха люти спорове и стотици споделяния.
„Да напълниш зала е бизнес. Да те гледа един човек е изкуство.“, каза той преди време.
Няколко дни по-късно си отиде и друг виден актьор – Николай Узунов. Николай Узунов е участвал в сериала „На всеки километър“, както и филмите „Зарево над Драва“, „Автостоп“, „Един снимачен ден“, Иконостасът“, „Шведски крале“, „Отклонение“ и др. Николай Узунов е роден е в град Чирпан на 30 октомври 1945 г. През 1968 г. завършва актьорско майсторство в класа на професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Големият Иван Вуцов също се отиде от този свят през януари.
Роден в Габрово, той започва кариерата си в местния „Янтра”. Там защитникът е забелязан и преминава в „Левски”. Със „синия” отбор Вуцов има 213 мача за първенството, 41 – за Купата и 60 международни срещи. Като национал той играе на световното първенство в Англия през 1966 г. Като треньор на националния отбор класира България на световните финали в Мексико през 1986 г. Дълги години е изпълнителен директор на Българския футболен съюз.
През февруари се сбогувахме и с Тодор Кавалджиев, който беше вицепрезидент на България в периода 1997-2002 г. Още като ученик е арестуван, защото се опитва да възстанови Младежкия земеделски съюз. Прекарва повече от 11 години по комунистическите лагери и затвори. През 1989 г. е един от възстановителите на БЗНС „Никола Петков“. Избран е за народен представител във Великото народно събрание, а през 1996 г. – за вицепрезидент на Петър Стоянов. Първи алармира за корупционни практики и за това, че бивши комунисти най-активно овладяват предприятия и мощности в процеса на приватизация. До последния си дъх беше пример за честност и почтеност.
Продължение четете ТУК
