Последният брой на седмичника „Жълт Труд“ вече е факт, след 28 години на пазара.

„Всяка приказка си има край. Вие държите в ръцете си последния брой на в. „Жълт Труд“. За съжаление високата цена на вестникарската хартия и икономическата логика налагат неговото спиране в хартиен вариант. Дами и господа, колеги, за мене беше чест!“, написа главната редакторка Славяна Манолова, цитирана от clubz.bg.

Ето и позицията на главната редакторка Славяна Манолова:

Спомен за началото

Когато в смутния януари 1991 г. тръгна седмичното издание на в. „Труд“ – тогава се казваше „Труд от петък до понеделник“, едва ли сме се надявали, че ще оцелее цели 29 години и ще надживее десетки издания, появили се гръмко и изчезнали от вестникарския небосклон.

Тогава Зоя Деянова с помощта на Калчо Иванов, отдавна покойник, беше задвижила концепцията на седмичник от нов тип и събираше екип. Предложи ми, а аз започнах да се колебая, защото се изявявах като вихрен репортер, сновящ между Народното събрание и Министерския съвет. В същия момент вкъщи ме чакаше дете на годинка. Второто надделя и се прехвърлих в седмичника.

Постепенно екипът се увеличи с още няколко майки на малки деца – Таня Кондакова, Татяна Мачковска, Юлия Вълкова. Исторически материали диплеше енциклопедистът Свилен Мишляков, но всъщност всички пишехме за всичко, нямаше отдели, нито заковани рубрики. И може би това му беше най-хубавото на вестника, което бързо му спечели хиляди читатели. В интерес на истината, с 5000 не успяхме да направим тираж 400 000, което за ония години беше нещо нечувано.

Заместник-главен редактор стана Анели Бачева, след години се сдобихме с още един – Стоян Узунов. Тъй като композирането и връзването на вестника беше пипкава работа (тогава още нямаше компютри), с тази работа се захванаха най-младите секретари от ежедневника – Първан Ивков и Милчо Игнатов, после дойдоха Борислав Борисов, Сашо Огойски и Иван Салабашев. Първи фотограф стана Емил Байданов, покойник вече, който беше прочут с това, че можеше да върне и най-високопоставената персона няколко пъти, докато му се получи кадърът. След него дълги години при нас работи Пламен Петров, докато малките фотоапаратчета-самоснимачки и телефоните с камери постепенно му изядоха хляба – на него и на Зорница Митин.

Маргарита Тошева и Таня Пушкова предпочетоха нашия вестник пред „Дума“ през 1997 г., горе-долу по това време дойде и Нина Андонова, която вече е в един по-добър свят. Криминалният ресор държеше дошлата от „Нощен Труд“ Ани Радева, помагаше й младата тогава студентка-фотографка Румяна Василева, която днес е журналистката Румяна Генадиева. Антон Стефанов и Жени Костадинова също започнаха при нас като студенти и намериха своя път в професията и живота. От един спортен журналист – левскар, Иво Димитров, попаднахме на друг – цесекар – Владислав Колев. Читателите звъняха първо срещу написаното от единия, после – от другия. За кратко през редакцията преминаха Живко Гинчев и Емил Тонев, в последните години при нас работи Емилия Димова, а половин година главен редактор ни беше Димитрана Александрова.

Страхувам се, че ще пропусна някого, нека не ми се сърди. Неотдавна с колеги преброихме, че е имало периоди, когато вестникът се е правил от над 20 човека!

Защо се отдадох на спомени? Защото всяка приказка си има край. Вие държите в ръцете си последния брой на в. „Жълт Труд“. За съжаление високата цена на вестникарската хартия и икономическата логика налагат неговото спиране в хартиен вариант. Дами и господа, колеги, за мене беше чест!