Три села в отдалечената сибирска пустиня пазят традициите на холандските заселници, които мигрират там в търсене на свободна земя през бурните времена в Европа – и остават там и до днес, пише pochivka.blitz.bg.

Това са потомци на холандски заселници… и в момента живеят в три малки сибирски села в Иркутска област, Русия. Но как холандците се озовават в руската тайга?

В началото на XX век, във време, когато Русия все още е империя, шепа хора от брега на река Буг предприемат дълго и коварно пътешествие до сърцето на сибирската тайга, разположена на хиляди километри от родината им.

Техните предци идват от Дания на това място, което понастоящем е в граничния регион между Полша, Беларус и Украйна, и въпреки че до известна степен се асимилират, все пак запазват някои уникални черти, които ги отличават от местното население на Полша, Беларус или Украйна.

Години по-късно потомците им също трябва да предприемат пътешествие, търсейки нова свободна земя, която да обработват. Накрая те основават три села в сибирската пустош на Иркутска област, на хиляди километри от дома, който помнят.

Днес тези три уникални села в Иркутска област – наречени Пихтинск, Среднепихтинск и Дагник – са сравнително изолирани селища, където хората практикуват лутеранство, имат немски имена и говорят уникална смесица от полски, украински, белоруски и руски… и го наричат „холандски“.

Без много контакт с останалия свят, тоест руснаците, живеещи в околностите, селищата се превръщат в местна етнографска сензация в началото на 1990-те години.

Членове на Иркутската централна комисия за опазване на историческото и културното наследство посещават трите села през 1993-1994 г. и са изненадани от архитектурата на къщите, която не е характерна за региона.

Изведнъж светът открива, че в средата на руската тайга живеят хора, поразително различни – по имена, език, религия и традиции – от онова, което всеки би могъл да очаква в такова отдалечено място.

Малката общност неволно налага социални ограничения на членовете си. Тъй като към външните хора се отнасят подозрително, някои местни жители все още се женят за свои далечни роднини, а се говори и за случаи на кръвосмешение в общността.

Днес социалните норми са отслабнали. Младите мъже и жени вече не се „анатемосват“ за сключване на брак с външни хора, които срещат, докато учат в Иркутск или други близки руски градове.

Като цяло те живеят като много хора в други отдалечени села в Русия и не се ограничават от благата на цивилизацията като смартфони и телевизори.

И все пак един непознат със сигурност ще забележи няколко странности – като например античната библия, написана на полски с готически шрифт – това показва, че тук, в сърцето на сибирската тайга, на малко парче непристъпна земя, съществува съвсем различен вид Русия.