Семейството на Робърт Олафсън дълго време си търсело дом, но всички оферти в Калифорния били прекалено скъпи за възможностите им. Вместо мечтата да притежават собствен имот, можели да си позволят само тесен апартамент с много съседи. 

Те дълго търсели собствено жилище, но добри предложения така и не се появявали. Цените не спирали да растат, а надеждата им да намерят приличен дом се топяла пред очите им.

Отчаяни, съпрузите се решили на нещо изключително крайно – отказали се от опитите си да намерят обикновено жилище и се заселили в пещера.

Отначало съседите не спирали да им се присмиват. Все пак кой нормален човек живее в каменна яма?

Но месеци по-късно Олафсън поканили старите си познати на гости. Щом влезли вътре, подигравателният им смях се сменил със завист. Някогашната дупка в скалите сега била истински дворец!

Историята с необикновения дом на семейство Олафсън започнала, когато по време на една от разходките си се натъкнали на малка пещера. Тя не била много дълбока и по всичко личало, че не се използва от животни.

Идеята просто се родила от само себе си! Защо пък да не вземат под наем пещерата или да я купят? Тя била на територията на един от многото паркове в района и властите се съгласили на сделка.

Робърт теглил малък заем от банката и взел под наем пещерата за 250 години.

Хората, живеещи в съседните къщи, веднага започнали да се подиграват на новия си съсед – пещерния човек.

Шест месеца по-късно Робърт поканил няколко съседи на гости на вечеря. Глождени от огромно любопитството, те се съгласили. Когато влезли в пещерата, останали безмълвни.

Те очаквали да видят мизерия и много влага, но вместо това Робърт ги посрещнал в истински дворец от камък с всички необходими удобства и комуникации.

Голяма част от работата по преустройството семейството свършило само.

След 6 месеца усилен труд от старата пещера не останал и помен. Подът станал гладък, сводовете – обработени… А камината на дърва придавала невероятен уют на кокетната дневна.

Проблемът с влагата Робър решил с помощта на специални панели.

Навсякъде станало чисто и сухо. Липсата на осветление в отдалечените стаи компенсирал с подсветката.

А във външните стаи добавил допълнителни прозорци.

Смешният пещерняк бързо се превърнал в пример за подражание. А местните все по-активно търсят празни пещери, за да превърнат своята мечта в действителност. /jenata.blitz.bg