източник: news.bg

Делът на руснаците, които искат решителни промени в страната, се увеличи в последните две години от 42 до 59%. Това показват данните от съвместното изследване на Московския център Карнеги и „Левада-център“, представени от руското издание „Ведомости“.

За незначителни промени се обявават – 31%, а според 8% няма нужда от никакви промени.

Според 53% от запитаните тези реформи са възможни само при условие на сериозни промени на политическата система, а за задържане на съществуващата система се обявяват 34%.

Цифрите не говорят за пълна готовност на хората за смяна на властта, но означават, че в обществото се увеличава недоволството – тези настроения все повече ще се увеличават в обществото: подобни настроения ще избухват все повече и повече, включително на протести, се казва в изследването.

Сред тези, които най-вече не искат промени, руснаците започнаха да назовават по-често длъжностни лица и бюрокрацията – 69%, а през 2017 г. тя беше 56%. При олигарсите и големия бизнес – ръстът е от 52 до 67%, президентът Владимир Путин и неговият антураж – 25% срещу 15% през 2017 г.

Длъжностните лица и големият бизнес, по мнението на гражданите, са в привилегировано положение, а Путин, според експертите, постепенно преминава към фокус на общественото недоволство, въпреки че механизмът за освобождаване от отговорност все още работи.

От 25 на 16% падна делът на анкетираните, които смятат, че Путин е способен да предложи привлекателен план за промени. За лидера на ЛДПР Владимир Жириновски този процент е 9 на сто, КПРФ Генадий Зюганов – 5%, политикът Алексей Навални и министъра на отбраната Сергей Шойгу – по 3%. В Москва на Путин вярват 20% от анкетираните, а на 2-но място – 10%, делят Зюганов и Навални.

Желанията за промяна на властта в последните две години станаха по-отчетливи, авторите на изследването заявяват, че хората очакват държавата да преразпредели доходите в тяхна полза. Според руснаците са необходими две приоритетни промени – увеличаване на заплатите и жизнения стандарт (24%) и промяна в правителството и президента (13%).

Икономическите проблеми нарастват – авторитетът на правителството пада, се казва в доклада, а луксът на длъжностните лица, служителите в държавните корпорации и прословутото „президентско обкръжение“ започва да дразни все по-голям брой хора.

Но само 9% от руснаците говорят за честните избори като приоритет на държавната политика, а 8% говорят за независимостта на съдилищата.

Обществото иска радикални промени, се казва в доклада, но се страхува от социално плащане за тях. Социолозите регистрират увеличение на желанието за промяна през май 2018 г., когато 57% от руснаците подкрепят решителните реформи.

В отговор властите след президентските избори предложиха само „замъглена идея за „пробив“, докато пенсионната реформа, затихването на кримския ефект и милитаристичната реторика сринаха рейтингите на властите, се казва в доклада. Регионалните избори през 2018 г. потвърдиха искането за промени и то е доста популистко, но властите отказаха да водят диалог с обществото и преминаха към интензивни репресии.

„Недоволството от работата на държавата нараства. И всички (желани) промени не са за демокрацията, а за хората“, казва Денис Волков, съавтор на проучването, социолог в Центъра на Левада.

„Нуждаем се от нови хора, а какви – не е ясно“, допълни той.