Ако разполагате с пари, които няма да ви трябват през следващите 10 години, в какво бихте ги инвестирали – акции, облигации, недвижими имоти, злато, кеш или криптовалути? Този въпрос беше зададен на над 1000 души в проучване на платформата Bankrate.com, пише Профит.

Най-голяма част от анкетираните (близо една трета) категорично избират за свой фаворит имотите, следвани от акциите (20%) и парите в брой под формата на банкови депозити (19%).

Дали обаче недвижмостите наистина са най-добрата инвестиция в дългосрочен план? Дали експертите по финансово планиране не са грешали в продължение на десетилетия? Оказва се, че в някои отношения инвеститорите може би наистина имат право, пише анализаторът на Marketwatch Марк Хълбърт.

Той припомня, че в исторически план (от 1890 г. насам) недвижимите имоти в Съединените щати носят средна годишна доходност от 0.4% след отчитане на инфлацията. Данните се базират на имотния индекс Case-Shiller.

За сравнение, широкият борсов индекс S&P 500 носи средна годишна възвръщаемост от 6.3% над инфлацията (с включване на дивидентите). Дори и дългосрочните държавни облигации в САЩ се представят по-добре от имотите, когато става въпрос за историческа доходност, тъй като носят средно по 2.7% на година.

Ако въпросът за най-добрата инвестиция в следващите 10 години се изчерпваше само с тази статистика, то анализът би трябвало да спре дотук с извода, че повечето американци просто ще сбъркат, избирайки недвижмите имоти. Оказва се обаче, че тези числа не казват цялата истина, смята Марк Хълбърт.

Причината е, че акциите и облигациите в момента са толкова надценени, че не само е възможно, но е и доста вероятно недвижимите имоти да се преставят доста по-добре от тях в следващите десет години.

10-годишните облигации, например, в момента носят доходност от 2.1%, която надхвърля очакваната средна годишна инфлация за следващото десетилетие само с 0.3 процентни пункта. А ако индексът на потребителските цени регистрира по-силен ръст от очакваното, облигационната доходност би била още по-ниска.

Прогнозите за движението на цените на акциите през следващите 10 години са още по-трудни, тъй като факторите, които оказват влияние върху тях, са доста повече на брой. Но според повечето критерии за оценка на пазара, в момента той е доста надценен.

Средният коефициент P/E (съотношението цена/печалба на акция) на компаниите от широкия индекс S&P 500 е малко под 22 при средна историческа стойност за последните 100 години от около 15. Тоест, към момента съотношението е с близо 40% над средното си равнище в дългосрочен план.

Това означава, че е много вероятно акциите, както и облигациите, през следващото десетилетие да донесат доста по-ниска доходност от тази, която е характерна за тях в исторически план. Въпросът е колко по-ниска?

Марк Хълбърт цитира анализ на консултантската компания Research Affiliates, според който в следващите 10 години S&P 500 ще генерира реална възвръщаемост от 0.5% годишно (включвайки и дивидентите), а облигациите ще носят отрицателна доходност от -0.7 на сто.

Бостънската инвестиционна компания GMO наскоро публикува 7-годишна прогноза, според която в периода до 2026 г. и акциите, и облигациите ще носят отрицателна доходност (с приспадане на инфлацията), съответно от -4.2% и -1.1%.

Разбира се, на пазара има компании и анализатори, които са доста по-оптимистично настроени, но все пак анализите на Research Affiliates и GMO показват, че участниците в проучването на Bankrate може би не са чак толкова зле информирани, колкото изглежда на пръв поглед.

Особено ако се вземат предвид и историческите данни за представянето на недвижимите имоти във времена на икономическа криза. Последният пример от 2009 г. беше катастрофален и заради него много хора смятат, че недвижимостите са още по-рискова инвестиция от акциите и облигациите.

Но всъщност той е по-скоро изключение, отколкото правило, пише Марк Хълбърт. По време на всеки „мечи пазар“ на Уолстрийт от 1950 г. насам имотният индекс Case-Shiller е отчитал повишения. А в единствения случай, когато се е понижавал (с изключение на финансовата криза от 2009 г.), спадът е бил с едва 0.4 на сто.

Освен това индексът Case-Shiller е много по-слабо волатилен от борсовите индекси. Измерена чрез стандартното отклонение на годишната възвръщаемост в исторически план, волатилността му и с 40% по-ниска от тази на S&P 500.

Обикновено хората възприемат инвестицията в недвижим имот като по-рискова заради необходимостта от използване на заемен капитал под формата на ипотечен кредит. Но при това положение рискът произтича не от самия актив, а от кредита, необходим за неговото придобиване.

Така че, ако сте сред хората, които очакват сериозен спад на борсовите индекси по някое време в следващото десетилетие, можете спокойно да разгледате имотния пазар като възможна инвестиционна алтернатива, смята Марк Хълбърт.