Тик – нещо, за което всеки от нас е чувал, може би дори известно време е търпял, „малка странност“ в нечие поведение, досадно „бъгче“ в личния живот. А тикът всъщност е неволна мускулна контракция или вокализация на гласа. Телесните тикове обикновено се срещат в малки мускулни групи. Движенията се повтарят и могат да възникнат поради специфични психични състояния, наранявания или реакции към лекарствени продукти, пише Фрамар.
Съществуват различни видове тикове, например:

– обикновен тик – произволно движение, нямащо видима цел, като мигане с очи, гримасничене, потропване с крак;

– комплексни тикове – включват серия от движения и изглеждат, сякаш имат цел;

– тикове в общуването – включват движение, като свиване на рамене, намигване или кимане;

– фонетични тикове – включващи говорене или издаване на шум, понякога единични срички или поредица от такива.

Тиковете могат да са симптом на специфични психични отклонения, като синдрома на Турет. Той винаги е придружен от тикове, като най-известният (макар и рядък) е многократно бълване на множество обидни и вулгарни думи и фрази. Хората, живеещи с това отклонение, изпитват непреодолимо желание да извършат определено движение или да направят някакво изказване. А това желание предизвиква тревожност и напрежение, докато не бъде пуснато навън.
Причини за тиковете

Голям процент от човешката популация в някакъв момент от живота си ще има тикове, като честотата им при децата достига 50%. При хората с по-високи нива на тревожност или невротични наклонности е възможно дори да има няколко такива периода. Тиковете могат да бъдат едва забележими — като потропване с крак или премигване с определена честота, или съвсем видими за обществеността, като викане и ругаене.

Тревожността, възбудата, медикаментите, припадъците и прекрачването извън психична норма могат да причинят тикове, като е разумно при забелязването им да се консултираме със специалист. Тиковете може да са сигнал, че стресът на работа прекрачва извън здравословните граници. Може да са първия признак, че тревожността, с която живеете, ви вреди, въпреки, че сте свикнали с нея. Може и да са симптом на по-сериозно състояние.

Ако тиковете са при дете, трябва да се има предвид, че те често придружават други състояния, нуждаещи се от терапия.

Лечението на тиковете всъщност е лечение на състоянието, което ги причинява. Когато това е физически проблем, разбираемо, се третира първо тялото и едва тогава се пристъпва към намеса на психолог, който да е полезен при туширане на емоционалния проблем и евентуалните остатъчни тикове.

Когато тиковете се появят, сигнализирайки за някакви душевни страдания на личността, терапията на психичните проблеми ги повлиява изключително ефективно.
Източник: goodtherapy.org