Тази година се навършват 60 години от началото на подводната археология у нас. Първата експедиция е през август 1959 г. в района на нос Калиакра. За историята, постиженията, легендите и съвременните успехи на тази наука разказва за БТА доц. Преслав Пеев, ръководител на секция „Морска геология и археология“ в Института по океанология към БАН във Варна. Първата експедиция всъщност е организирана изцяло от Военноморския музей във Варна, а целта ѝ е да бъдат открити следи от битката между Русия и Османската империя през 1791 г., разказа Пеев. Тя не постига конкретни резултати.

Няколко месеца по-късно новопрохождащата българска подводна археология постига първата си победа с откриването на интересни артефакти в района на Маслен нос. Тази наука се развива много бурно през 60-те и 70-те години на миналия век, допълни Пеев. Тогава са правени проучвания по цялото родно Черноморие.

Открити са стотици артефакти. Всъщност, по нашето крайбрежие са регистрирани почти всички видове паметници, които могат да бъдат намерени под вода – потънали праисторически селища, части от антични селища, жилищни квартали, крепостни стени, кораби. Цели плавателни съдове почти не са открити. Учените обаче могат да си правят изводи от натрупани амфори или друг товар по дъното къде има потънали съдове. Находки са откривани от 2-3 до 30 метра дълбочина, разясни Пеев.

Учените от варненския институт все пак са открили няколко запазени антични кораби. Най-старият е датиран към втората половина на втори-началото на трети век от новата ера. Къде е потънал плавателният съд е станало ясно от струпани на едно място амфори, едната от които е изнесена и изследвана. Резултатите показали, че корабът е превозвал обработена риба. Намерените в амфората останки показали, че стоката е била европейски сом, уловен най-вероятно в някоя от големите реки в северозападния район на Черно море.

Кои са били търговците и за къде е бил товарът обаче може само да се гадае, тъй като амфорите нямат печати. По принцип за Черноморския регион е известно още от времето на Аристотел, за това улов на какви риби е имало и какъв е бил износът към Егейския район, разказа ученият. Той уточни, че търговските кораби са превозвали и зърно, вино, кожи, метали, зехтин. За Поморие има един исторически извор, че от там се е реализирал износ на хайвер за Константинопол, но няма информация за кои големци в престолния град е бил предназначен деликатесът, допълни Пеев. По нашето Черноморие корабоплаването по принцип е било каботажно – покрай брега, уточни експертът.

Древните обаче са предприемали и по-рискови пътувания и са минавали напряко през морето. Доказателство за това са намерени останки на потънали кораби между Турция и Крим, посочи Пеев. За това, че старите мореплаватели са били смелчаци е показателен и фактът, че е открит плавателен съд в района на Черни нос край Бяла, чийто товар е със североафрикански произход.