Родена е на 16 август 1938 г. в София, но ранните си детски години прекарва в Харманли. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев.

Играла е във Варненския драматичен театър (1960 – 1964), Народния театър за младежта (1966 – 1984) и Народния театър „Иван Вазов“ (от 1984 г.). В периода 1967 – 1968 г. специализира в Париж.

Има участия както в театъра, така и в киното, самостоятелни рецитали, грамофонни плочи, шоупрограми, спектакли и радиопредавания.

На 33-годишна възраст загива брат ѝ Петър Кузманов, който е нападнат през нощта от хулигани и убит. Друга трагедия я постига, когато през февруари 2002 г. синът ѝ претърпява тежка автомобилна катастрофа в Сан Франциско, САЩ, след която е в кома и се възстановява в продължение на години.

Литература

Има издадена нейна стихосбирка „Реалността, в която…“ (лирика, 1997). Актрисата е почетен гражданин на град Харманли (2007), както е и нейният баща, който е първият кмет на града непосредствено след 9 септември 1944 г.[3]

Награди и отличия

Заслужил артист (1974).
Народен артист (1983).
Почетен гражданин на Харманли.

Театрални роли

„Чайка“ (Чехов) – Нина Заречная
„Из дневника“ (А. Корнейчук) – Юлия
„Електра“ (Еврипид) – Електра

ТВ театър

„Човекът от досието“ (Лозан Стрелков)
„Разминаване“ (Камен Калчев) – Елена
„Разпаленият въглен“ (Лозан Стрелков) – Яна
„Стъклената менажерия“ (Тенеси Уилямс) – Аманда Уингфийлд
„Криминална песен“ (1988) (Иван Радоев) – съпругата на инспектора
„Моля те, не ми прощавай“ (1987) (Михаил Величков), 2 части
„Новото пристанище“ (1987) (Ст. Л. Костов)
„Мезониера“ (1986) (Н.Л.Русев и Ал.Урумов)
„Точна диагноза“ (1985) (М Чернев)
„Рози за д-р Шомов“ (1984) (Драгомир Асенов) – Елена
„Седем вика в океана“ (1982) (Алехандро Касона)
„Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части
„Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1982) (Любен Попов)
„Търси се шмекер“ (1981) (Димитриос Псатас)
„Внимание, листопад!“ (1980) (Сергей Михалков)
„Осем жени“ (1980) (Робер Тома)
„Ирина Комнина“ (1980) (Илия Търнин), 3 части
„Ако…“ (1979) (Самуил Альошин)
„Златното покритие“ (1979) (Драгомир Асенов)
„Стъклената менажерия“ (1977) (Тенеси Уилямс)
„Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев) – прокурорката Светла