Въпреки че не си личи на пръв поглед, растенията усещат, когато ги докосваме. В отговор на нашето докосване, те често също се движат или отделят специални химични вещества.

Когато растенията се движат, те обаче го правят толкова бавно, че не се забелязва от човешкото око. Биолозите наричат този техен рефлекс тигмоморфогенеза (thigmomorphogenesis), което на гръцки се превежда като „докосване, което създава нова форма“.

Това е механичен отговор и не става въпрос за координирано действие, но е ясно, че растението отказва да бъде пипано и действа, като движи листата или клоните си в обратна посока. Цветето, което най-лесно демонстрира този рефлексен акт, е мимозата. Най-вече защото реагира с по-висока скорост от други видове.

Скорошно проучване, публикувано в Plant Journal, заключава, че в резултат на тигмоморфогенезата, когато растението се задвижва в опитите си да отговори на приближаващата го опасност, то не само се опитва да измести листата си, но и вътре в него произвежда хормонален ефект, който влияе на гените му и инхибира растежа му.

По време на изследването е открито, че в рамките на половин час, в който се докосва дадено растение, възниква реакция, която променя до 10% от неговия геном (цялата негова наследствена информация). Освен това става ясно, че многократното пипане ограничава растежа с до 30%.

С други думи, когато докосваме растенията, те поставят на пауза своите вътрешни процеси. Въпреки че нашето намерение да почистим листата им от прах например, това може да доведе до неблагоприятен ефект върху растежа, да го забавили или да предизвиква промяна в биоритмите, заключват от Hola. /lifestyle.bg