Засаждането и презасаждането нови лозови масиви от догодина ще може да става само със специално разрешение на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

При това всяка година разрешение ще се дава за не повече от 1% от съществуващите до юли предходната година лозови масиви в страната. Това ограничение е записано в проект на нов закон за виното и спиртните напитки, който заменя напълно сегашния и е пуснат от земеделското министерство за обществено обсъждане, пише 24 часа.

Поводът за това ограничение е нов европейски регламент, който е влязъл в сила през 2016 г. и ще действа до 2030 г. Целта е да няма неконтролирано нарастване на размера на лозовите засаждения, което би влошило авторитета и би подбило цените на произвежданите в Евросъюза вина, пише в мотивите на законопроекта.

Става въпрос само за лозята, от които се произвеждат вино, спиртни напитки, оцет и дестилати в промишлени количества. Когато е за домашно производство на вино и ракия не се изисква разрешение за засаждане.

Също и когато се отглеждат лозя за експериментални цели, за посадъчен материал или когато земеделският производител е имал лозя на терен, който му е бил отчужден и той създава насаждения със същите размери на друго място.

Проектозаконът предвижда агенцията по лозата и виното да издава наказателни актове за неразрешени лозови насаждения.

Ако бъде хванат, стопанинът трябва да ги изкорени за своя сметка и да плати глоба, която достига до 10 хил. лв.

При това изкореняването трябва да стане в 4-месечен срок. Заповедите на шефа на агенцията по лозята и виното за изкореняването на насажденията са индивидуални административни актове и могат да се обжалват.

Ако има заповед за изкореняване на лозя, но стопанинът не свърши тази работа за 4 месеца и не се води дело в съда, агенцията организира изкореняването за своя сметка, но след това трябва да търси компенсация за тези разходи от стопанина на лозята, пише в проектозакона.

Законът описва подробно разрешените технологии за производство на вино не само от грозде, а и от други плодове, спиртни напитки, дестилати, оцет и други такива продукти, както и в какви случаи може да се ползват етикети като “Защитено географско наименование” и други такива.

Предвидена е например пълна забрана за продажба на пазара на спиртни напитки, на чийто етикет пише “С вкус на…”, “С аромат на…”, “С есенция от…” и т.н., т.е. имитации на спиртни напитки, които не са правени от дестилат. Глобите за продажбата на такива продукти достигат до 30 хил. лв.

Повечето дневници, които сега са длъжни да водят редовно лозарите и собствениците на изкупвателни пунктове, дестилерии и производители на напитки, ще се водят и занапред, предвижда проектът за нов закон. Премахват се само някои от тях.

По отношение на вноса и износа на спиртни напитки в трети страни са добавени нови правила във връзка с придружителните документи, които да осигурят в по-голяма степен защитата на българските и чуждестранните потребители.