Година преди края на Първата световна война. Един горещ майски ден, в който стотици хора от Пчеларово са на нивите край селото. На една такава нива през 1917 година, направо на рохкавата пръст се ражда Виница Димитрова, пише 24rodopi.com. Второ дете в едно пчеларовско семейство. Повече от 102 години по-късно Виница отново е в Пчеларово. Всъщност, тя никога не е напускала родното село.
Едва два пъти в живота си е ходила на почивка-в Наречен и Банкя. В Кърджали е стъпвала само на пазар. „Дори тогава винаги е пътувала в автобуса с торбички в ръце, за да повръща в тях. Защото й прилошаваше, не е свикнала да ходи на дълги разстояния”, разказаха роднини на столетницата. Баба Виница живее в малка къща в Пчеларово. За нея се грижат близките й. Никога не е виждала морето, но пък е „въртяла бизнес” с… Вермахта.
Родопчанката помни германските войници, настанени в Пчеларово по време на Втората световна война. Кухнята била на поляната точно пред тяхната къща. „Висяха бутове от кон, това ядяха войниците. Купуваха от нас яйца и биволско масло”, разказвала спомените си на близките баба Виница. Германците кудкудякали, когато искали яйца, а разбивали с ръце във въздуха, когато ставало въпрос за масло.
Давали много пари, спомня си родопчанката. Дори разказвала, че германците имали машина за печатане на банкноти. Това й останало в спомените от Голямата война. Баба Виница е прекарала целия си трудов живот на нивите. Била е ударник на тютюна. Награждавана и отличавана. Пенсионира се на 55 години от ТКЗС-то, но продължава да работи докато я държат краката. Никога не е боледувала, страдала само от гастрит. Яде всичко въпреки, че от 40 години няма зъби. В шкафчето до леглото й винаги има бонбони. Сега получава 270 лева пенсия, но заедно с добавките от починалия преди 36 години неин съпруг. Много обича да яде банани. Пита внука си винаги след пазар дали е купил „баланче”. Има 6 правнуци и едно праправнуче. В момента баба Виница почти не говори, но преди е казвала на близките си „От работа човек не умира”!
