Какво накара една съдебна система да не зачете решението на друга?

Вече две години българче живее в приемно семейство в Холандия, въпреки дългогодишните опити на баща му да го върне при себе си в България. С родителски права в полза на бащата у нас, но непризнати от съда в Холандия, детето остава да живее там дори след смъртта на майка си.

„За последно виждам детето – август 2013 година, като срещите ни са много трудни. В един момент загубих всякаква връзка с тях и се наложи да го обявя за общодържавно и по-късно и за международно издирване“,  каза пред камерата на „Събуди се“ бащата на детето – Николай.

Историята, която Николай ни разказва, започва няколко месеца по-рано, с раздялалата между него и майката на сина му. Днес, 6 години по-късно, историята на мъжа, който опитва да върне сина си, все още не е приключила. „6 месеца по-късно получих информация, че е локализирано и открито в Холандия. На първа инстанция съдът в Хага определи детето да бъде върнато в България. На втора инстанция, за голямо мое учудване, съдът отказа да върне детето“, каза още бащата.

Годината е вече 2014-та. В България тече дело за родителските права, а съдът решава, че ще ги получи Николай. Той разполага с родителски капацитет и финансови възможности, каквито, отново според съда, при майката не са открити. Налице били и данни за отвличане в чужбина, но въпреки това, детето не се завръща. „Въпреки че направих екзекватура, т.е., признаване на това решение в Холандия, тяхната Закрила на детето си позволи да обжалва, но екзекватурата беше анулирана. Съдът определи за личността и имуществото на детето, да отговаря тяхната Закрила на детето“, заяви Николай.

„На едно място е социалната система, бащата и майката. Да кажем, че са на една права. И в един момент, когато те двамата имат конфликт, изпадат от правата и остава само социалната система. В България въприемаме детето по-скоро като наша собственост. Там, социалната система е толкова силна, че тя взима решение вместо родителтите, които видимо не са справят“, добави експертът по семейно и международно право – адв. Йордана Бекирска.

Според адвокат Бекирска, в държави от Северозаподна Европа като Англия, Холандия, Германия или Норвегия, това е ежедневие. „Те виждат едно дете – интелектуално добре развито и по някакъв начин, колкото и зловещо да звучи, си го харесват. Целта е това дете да бъде отнето от биологичните родители и евентуално да бъде дадено за осиновяване“, добави Николай.

В писмо до NOVA, от холандската служба за Защита на децата отказаха да коментират случая с мотив, че нямат практика да правят подобна информация публично достояние. Препоръките си дават само в съда, в закрити заседания, за да предпазят децата. Колегите им от българската агенция за закрила на детето, също са изискали мотивите за взетото решение, както и информация дали междувременно за момчето се създават условия за запазване на българската му идентичност. До този момент обаче, отговор не са получили.

За Деница ви разказахме преди 3 години, когато бащата на 9-месечната й дъщеря я отвежда в чужбина без нейно знание. Днес двете са отново заедно. Съдебните битки за детето обаче, продължават. Заведените дела от бившия й съпруг са над 40. Преди време с нея се свързва и Николай за съвет. Така Деница става част от група, която се бори и организира протести в подкрепа на родители в тяхната ситуация.

След дълга битка 3-годишно момченце отново е в обятията на баща си „Случаят е сходен по няколко параграфа с моя. Защитете децата ни от беззаконията, които се случват с тях, било то в България или в чужбина. Трябва да има някакви механизми за защита и това да бъде държавна политика“, каза Деница Димитрова.Историята на Николай обаче, не приключва така. Преди три години майката на сина му загива в катастрофа. Детето е поверено на нейна близка. Заради съмнения във финансови злоупотреби на гърба на момчето, година по-късно, социалните в Холандия го местят в приемно семейство.

Според адвокат Бекирска, заради различието в системите, случаят не е прецедент. И от гледна точка на международното право, няма нищо странно. Нарушени са обаче, казва, човешките права – и  на бащата, и на сина. „Липсата на какъвто и да било контакт помежду им, е нарушило много отдавна тяхната емоционално-доверителна връзка. В този случай смея да твърдя, че системата е тази, която му отнема тази възможност, защото международният стандарт изисква правото на семеен живот така, както то е защитено от Европейската конвенция за защита на правата на човека“, каза още адвокатът.

Омагьосаният кръг, в който Николай се върти, се затваря преди две седмици. Решение на съда в Ротердам прекратява родителските му права. Според решението, бащата упражнява натиск върху детето, с цел връщането му в България, докато момчето само проявява желание да остане. Спомените от биологичния му баща, провокирали у него страх и безпокойство, а с приемните си бащи чувствал стабилност и привързаност, пише в решението.

Убедени в правотата си и холандската страна, и тази на Николай, са категорични, че правят най-добро за детето. Шанс за смяна на решението, ще има още веднъж. На обжалване през октомври.