Автор Цветанка Славова, „Банкеръ“

Инвеститорите, които търсят спасителни активи за защита срещу пазарни шокове, ще открият, че японската валута е по-евтина възможност от златото, твърдят експерти на „Голдмън Сакс груп“. Ръстът на ценовите колебания на жълтия метал направи опциите за покупка на това традиционно спасително убежище по-евтини от еквивалентните контракти в йени, написаха в препоръка до клиентите банковите стратези.

Вложенията в подкрепени от златото фондове, които се търгуват на борсата, достигнаха най-високото си равнище от 2013-а досега благодарение на комбинацията от геополитическа несигурност, опасенията за световния растеж и плановете на централните банки да върнат паричните стимули в подкрепа на националните стопанства. Котировките на благородния метал за незабавна доставка се повишиха с 11% от началото на годината. Докато йената поскъпна едва с 1.6% към щатския долар през същия период

Валутните експерти на „Голдмън Сакс“ отбелязват още, че и златото и йената ще спечелят в случай на шокови интервенции на щатската администрация за отслабване на американския долар.

Всъщност, подобен сценарий отдавна витае в световното публично пространство, а Белият дом нито потвърждава нито отрича подобна опция. И засега поддържа единствено „словесен огън“ по темата, който в момента върши работа и не допуска огромни ценови скокове на зелените пари. Още повече, пазарните играчи очакват от Федералния резерв да понижи съществено лихвените проценти, за да подкрепи местната икономика.

Последните фундаментални показатели на САЩ обаче не са в полза на подобна мярка. Такова поне е мнението на Джеймс Суийни – главен икономист на „Креди Сюис“. Той твърди, че инфлационната картина отвъд Атлантика не е толкова мрачна колкото предполагат публикуваните числа. В случая става въпрос за предпочитаната от Федералния резерв инфлационна мярка – „индекс на персоналното потребление“ (CPE), от който са изключени цените на силно колебливите хранителни и енергийни продукти. Този базов индикатор забави значително ръста си, като през юли 2018-а падна под целевите 2% годишно и до декември се колебаеше в близост до тази стойност. От началото на 2019-а индексът започна да пълзи надолу и през май той беше 1.6% на годишна база, като очакванията са тази стойност да се зарази и през юни. Някои парични стратези на щатската централна банка, включително и председателят й Джеймс Пауъл, превърнаха това „омекване“ в главната причина да дадат на Америка по-щедра монетарна политика.

Суийни обаче посочва, че въпросният базов индекс е паднал до голяма степен заради слабостта на финансовите услуги – категория, включваща застраховане, разходи за управление на фондовете и комисионни за използване на банкоматите. Финансовите услуги са с най-малко тегло сред петте компонента, формиращи базовия CPE – едва 8.5%, но пък за сметка на това е с най-високи колебания, довели до наблюдавания напоследък спад. Ако се добавят силните числа за продажбите на едро и за по-добрия от прогнозите доклад за пазара на труда през юни, изводите изглеждат повече от ясни: Федералният резерв дефакто не притежава правилните данни за обосновано понижение на лихвите.

(Бел. ред. – В базовия инфлационен индекс на Федералния резерв влизат, както следва: основни стоки – с тегло 25%, разходи за подслон – 17.5%, здравни услуги – 19%, финансови услуги – 8.5%, други услуги – 30 процента).