Най-старият неафрикански Хомо сапиенс вероятно е живял преди 210 000 години, според статия на учени, публикувана в научното издание „Нейчър“, предаде БНР.

Учените са кръстили индивида Апидима Едно. Той е по-стар от всички други екземпляри Хомо сапиенс, открити извън Африка досега, разказва пред Франс прес Катерина Харвати от университета в Тюбинген в Германия, която е съавтор на изследването, появило се в „Нейчър“.

Фрагмент от челюст на Хомо сапиенс, намерен в пещера в Израел, датира отпреди 177 000 до 194 000 години. Други „по-стари“ модерни хора, открити извън Африка, са живели по-скоро преди 90 000-120 000 години. А в Европа – преди 70 000 години.

Индивидът Апидима Едно е намерен в края на 70-те години на миналия век, но едва сега идва признанието за него. Открит е от експерти от Музея по антропология към Университета в Атина в пещера от масива Апидима на Пелопонес. По онова време е бил каталогизиран като пренеандерталец. Но модерните технологични методи за датиране и за образен анализ са позволили на Катерина Харвати и на екипа й да извадят наяве „смесица от модерни и архаични човешки характеристики“, които превръщат Апидима Едно в „ранен Хомо сапиенс“.

За жалост археолозите не са намерили задната част от черепа на индивида и някои биха могли да твърдят, че става дума за прекалено незавършен екземпляр, за да му бъде присъден статутът на Хомо сапиенс, казва Ерик Делсън от колежа Леман в Ню Йорк в коментар, публикуван към изследването.

Апидима Едно доказва, че разселването на Хомо сапиенс извън Африка е станало не само по-рано, отколкото са мислели учените, тоест преди повече от 200 000 години, но също и че това разселване се е разпространило до Европа, казва Катерина Харвати.

Хомо сапиенс, наричан също и модерен човек, се е появил в Африка. Най-старите представители, датиращи отпреди 300 000 години, са били открити в Мароко, на археологическия обект Жбел Ируд. Дълго време се е смятало, че те са напуснали „люлката“ си много по-късно преди около 70 000 години под формата на голяма миграционна вълна. Но от няколко години откритията не спират да поставят под въпрос тази теория, да избутват назад във времето датата на първите им миграции и да разширяват зоната на разселването им

Апидима Едно е бил намерен разположен срещу друг череп, наречен Апидима Две. Според изследването това е неандерталец на възраст 170 000 години. Резултатите показват, че поне две групи хора са живеели в средния Плейстоцен в онова, което днес е Южна Гърция – ранно население на Хомо сапиенс и група неандерталци, твърди Харвати. Тя намеква, че вторите са заменили първите, но после те на свой ред са били заменени от други Хомо сапиенс, които са пристигнали преди 40 000 години, когато неандерталците са изчезнали окончателно.

Новото откритие засилва идеята, че е имало много разселвания на човешки създания извън Африка и че миграционното движение и колонизацията на Евразия са били много по-комплексни, отколкото са мислели учените.