Младоженци от Видин дариха средства от сватбата си за лечението на болно дете. Младите хора са от Видин, живеят и работят в София. Избрали родния Видин за доброто дело, разказаха Венеция и Владимир Тодорови.

Само преди седмици си казаха „да“ на сватбена церемония в дунавския град. Те бяха призовали своите гости вместо букети да направят дарение за добра кауза – спасяването на детски живот, и събраха 1020 лева. Ден след сватбеното си тържество Венеция и Владимир Тодорови направиха своя първи съвместен благороден жест – дариха събраните средства за кампанията „Да върнем усмивката на Йоско“. С тази сума младото семейство се включи в кампанията без да търси известност, с надеждата, че и други хора ще направят същото – всеки според възможностите си, с надеждата, че Йоско ще върне детството си.

,,Предварително го бяхме обмислили след като видяхме публикации в пресата за болния Йоско“, споделя Венеция.

Средствата, които трябва да събере семейството се оказват непосилни за тях, обясняват Венеция и Владимир Тодорови. Когато разбрахме всичко това, бяхме убедени, че това е и наша кауза, с която ще започнем своя съвместен живот, допълниха те. Нито за миг не се поколебахме и взехме своето решение за дарението, допълни тя.

,,Искахме нашият съвместен живот да започне с едно добро дело, да помогнем и затова решихме да заменим традицията с подаряване на букети с една по-достойна постъпка. Това беше и благородната кауза, на която всички наши роднини и приятели откликнаха. С общи усилия успяхме да съберем сума, с която да помогнем за лечението на Йоско“, разказа Венеция.

Йосиф Цветанов е ученик във видинското основно училище „Иван Вазов“. Младите хора се свързват с директора Пролетка Цветкова, от която младото семейство взема дарителската сметка, за да се преведат парите. Директорът на училището ги моли за снимка, на която те се съгласяват само, за да могат да дадат пример и на други хора, да ги последват и да се съберат парите за детето – за неговото лечение или поне за облекчаване на болките, които изпитва.

,,Йоско е на 11 години и е в четвърти клас. Страда от прогресивна мускулна дистрофия. Заболяването не е лечимо, но е възможно подобрение. От следващата учебна година вероятно ще трябва да остане у дома. Сега, за да стигне до автобуса, който да го откара до училище, майката – Мая Костова, го носи на ръце от четвъртия етаж, защото в блока няма асансьор, но признава, че скоро няма да може да се справя сама. Йоско се бори, но все по-рядко се усмихва“, разказа директорът на училището.

За случаи като този на Йоско в България не се прилага терапия. Затова семейството му събира средства за лечение в клиника в чужбина. Разговаряли са със специалист в Истанбул, Турция, за трансплантиране на стволови клетки. Сумата, която първоначално е необходима, е 15 500 евро, но за близките на Йоско тя е непосилна./ Блиц