kaldata.com

Сърцето на всеки е различно, така както ирисът и отпечатъкът са уникални за всеки човек. Според сърдечната активност може да идентифицираш човек. Сега разбираме, че това може да стане и от разстояние. Друг важен фактор е, че няма как да променим или маскираме сърцето си, така че да заблудим системата.

По искане на Специалните сили на САЩ, Пентагонът разработва ново устройство, което използва инфрачервен лазер, за да анализира сърцето. Работи на разстояние до 200 метра, но с по-добър лазер дистанцията може да се увеличи.

В болниците се използват инфрачервени сензори, за да се следи пулсът на пациента. Засичат се промени в отражението на инфрачервената светлина, които са причинени от движението на кръвта. Новото устройство на име Jetson използва лазерна виброметрия, за да засича движенията по повърхността на тялото, които се причиняват от сърдечния ритъм. Човекът може да е облечен с тениска и леко яке и устройството ще може да свърши работата си. Ако носи по-дебели дрехи, като зимно палто например, резултатите се колебливи.

Канадската компания Nymi е разработила сензор за пулс под формата на гривна, която се ползва като алтернатива на идентификацията с пръстов отпечатък. Технологията вече се тества във Великобритания.

Jetson надгражда този подход като използва ноухау от устройство, което се използва за проверка на вибрациите при вятърни турбини. Към устройството се добавя инфрачервен лазер. След като посочим целта с лазера, след около 30 секунди получаваме резултат от проверката.

Стюард Ремали и екипът му в Пентагона са разработили алгоритми, които използват информацията от лазерните сигнали, за да изградят характеристика на сърцето на индивида. Той разказва, че за сега имат около 95% точност при подходящи условия и този процент може да се увеличи. Смята се, че Jetson ще се използва в комбинация с други техники – като например лицево разпознаване.

Wenyao Xu от Щатския университет на Ню Йорк също е разработил сърдечен сензор, който работи от разстояние. При него дистанцията е само до 20 метра и се използва радар. Той обаче също смята, че сърдечната активност може да дава по-добри резултати от лицевото разпознаване – до 98% точност.

Голямото предизвикателство тук не е развитието на самата технология, а нуждата от база с данни за сърдечната активност на хората. Това е постижимо в рамките на военните структури, но що се отнася до обществеността нещата стоят по друг начин.

Лекар ще може да сканира пациенти за аритмия и други сърдечни проблеми. Болниците ще могат да следят състоянието на пациентите без да трябва да бъдат вързани към машини.