Съдържанието на метан в атмосферата в района на марсианския кратер Гейл падна от аномално високи до фонови стойности – от 21 ppb (части на милиард) до по-малко от 1 ppb, съобщава сайтът на мисията, пише https://nauka.offnews.bg/.

Това означава, че освобождаването на метан, регистрирано наскоро от марсохода Curiosity, е приключило, но причините за тези загадъчни колебания са все още неясни.

Констатацията показва, че разкриването на метан миналата седмица – най-голямото количество газ, който Curiousity е откривал някога – е едно от преходните метанови изпускания, наблюдавани в миналото.

Екипът на Curiosity откривал метан многократно в хода на мисията. Предишни проучвания са документирали, че фоновите нива на газа изглежда се покачват и спадат сезонно. Отбелязвани са и внезапни изпускания на метан, но научният екип досега не е намерил закономерност в появата на тези временни струи.

В момента има доста спорове за естеството на марсианския метан. На Земята по-голямата част от този атмосферен газ се произвежда от примитивните организми, наречени археи, но има и други източници на метан – той може да се появи в резултат на геохимични или фотохимични процеси или под влиянието на космически лъчи. Но в атмосферата на Марс продължителността на живота на метановите молекули не надвишава няколко стотин години, което изисква постоянен източник на неговото попълване. Следователно, ако на Марс има метан, той се произвежда непрекъснато и евентуално с участието на живи организми.

НАСА съобщи миналия петък, че марсоходът Curiosity е регистрирал рязко увеличение на концентрацията на метан в атмосферата – 21 ppb, което е рекорд за времето, прекарано от роувъра на планетата. Екипът на мисията реши да извърши допълнителни измервания и от сутринта на 24 юни концентрацията на атмосферен метан, записан с помощта на лазерния спектрометър, който е част от бордовия уред на SAM (анализ на пробите на Марс), е по-малко от една част на милиард, което е близо до фоновите стойности, които роверът постоянно поправя.

„Проблемът с метана остава“, коментира Ашвин Васавада, учен от проекта Curiosity в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. „Ние сме по-мотивирани от всякога да продължим да измерваме и да обединим усилията си, за да разберем поведението на метана в марсианската атмосфера.“

Марсоходът Curiosity не разполага с инструменти, които могат окончателно да определят дали източникът на метан е биологичен или геоложки.