От Еньовден денят започва да намалява, а лятото да си отива. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей – Благоевград. Тя обясни, че днешният празник е наричан по много начини – Еньовден, Яновден, Иван Билкобер, Свети Иван летни и Свети лете. По думите на Хаджиева днес е денят на лятното слънцестоене, когато при изгрев голямото слънце потрепва, играе и започва бавно да обръща поглед назад. „Или както казва народът „Еньо намята кожухът и отива на сняг“. Като всяко гранично време и по Еньовден се случват необичайни и магични неща.

На този ден небето се отваря и слънцето се къпе в реки и извори, звездите слизат, за да омаят и дарят треви и цветя с онази чудодейна сила, която те в другото време на годината нямат“, каза още Хаджиева. Тя добави, че всички тези митологични вярвания, свързани с космоса и календарното време бележат човешкия живот и здраве, както и стопанското благополучие. Според нея те определят и осмислят народните обредни практики на Еньовден.

Хаджиева обясни, че особено разпространен е обичаят на Еньовден моми и момци да посрещат с песни и игри изгрева на слънцето по поляни и могили край селата, търкаляйки се в еньовденска роса, къпейки се и миейки се в реки и извори за здраве и изцеление. „В ранните часове на деня се берат билки и цветя, които се вият на венци, а малките китки се наричат на всеки члена от семейството. Те биват окачвани на високо и по свежестта им се гадае за здравето хората. С някои треви като лепка и желавика се опасва, като зелен пояс кръста покрай болка и бездетство или по време на жътва.

През еньовденски венец деца и младежи се провират за здраве, еньовденска китка се окача на входната врата, но най-разгърнат по смисъл е женитбенския ритуал, наречен „Надпяване на китки““, каза още Хаджиева. Тя уточни, че девойки на женитбена възраст, вечерта преди Еньовден, носят мълчана вода в менче и отбелязват с пръстен или друга своя вещ всяка китка, след което оставят котлето да пренощува под звездите. „На сутринта се събират за надпяването, пеят песни около котлето, играят, а малко момиченце изважда китките една след друга. В това време всички изпълняват припевки, чието съдържание предсказва социалното положение и/или имотността на бъдещия жених“, обясни Хаджиева.