Заплащането да е обвързано със средната работна заплата, поиска акад. Юлиан Ревалски

В Българската академия на науките към днешна дата работят над 2700 учени, но само след няколко години най-старата институция у нас, която тази година ще отбележи своя 150-годишен юбилей, ще изпитва сериозен недостиг на кадри, защото около 700 учени ще се пенсионират.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски алармира, че не се появяват нови млади техни колеги, които да ги заместят. По думите му в научната институция се опитват да правят възможното да ги привличат, но също трябва да се мисли и как да ги задържат.

„Миналата година беше първата, за която имахме по-голям бюджет от 2009 година. Младите като погледнат какво ще е тяхното бъдеще в БАН или в някое друго висше училище, са обезкуражени основно от заплащането. Или отиват към бизнеса след това, или към някоя чужда държава“, посочи акад. Ревалски пред Bulgaria ON AIR.

Председателят на БАН поясни, че от Академията се опитват да задържат младите учени чрез насърчаване с програми, но по думите му те искат перспектива за развитие.

В студиото на „България сутрин“ той обясни, че базовата заплата за професор в академията е 950 лева, към тях се добавят за доктор на науките и такива за прослужено време, а за асистент – 630лв.

„Ние предлагаме заплащането на труда на учения да бъде обвързано със средната заплата. Предложили сме една схема на Министерския съвет и очакваме да влезем в диалог във връзка с подписаното споразумение между Академията и правителството. Именно да се направи класификатор, който стъпва на база на средната работна заплата в страната“, каза акад. Юлиан Ревалски.

Той се аргументира с това, че финансирането на БАН е обвързано с резултати, но сега 40% от приходите на Академията идват от различни проекти, по които работят учените.

Акад. Юлиан Ревалски посочи, че науката трябва да е приоритет по подобие на образованието, защото те вървят заедно.