Simbakubwa kutokaafrika, възстановка. Снимка: Mauricio Anton

Във „Властелинът на Пръстените“, авторът Дж.Р.Р. Толкин разказва за фантастичните уарги, зверове подобни на вълци, с остри зъби, които живеят в Мъгливите планини, пише  nauka.offnews.bg.

Но надали Толкин е знаел, че подобно създание, може би дори по-ужасяващо, наистина е съществувало, разказват Live Science.

Наскоро открития, но изчезнал вече хищник, е живял преди около 22 милиона години, на територията на днешна Кения. Бил е по-голям от полярна мечка, най-големият хищник, живеещ днес на сушата, тежал е около 1 500 килограма и е бил дълъг 2,4 метра и висок 1,2 метра на нивото на раменете.

^{Сравнение между размерите на Simbakubwa kutokaafrika и човек. Кредит:Mauricio Anton}

Създанието е имало много остри мощни зъби и е считано за хиперхищник, т.е. набавяло си е почти всички необходими калории само от месо.

Учените, публикували проучването си в Journal of Vertebrate Paleontology, наричат новооткрития звяр Simbakubwa kutokaafrika, „голям лъв от Африка“ на суахили. Но той е бил много по-голям от съвременния лъв, разказва съавторът на изследването Мат Бортс (Matt Borths), куратор в секцията „Фосили от примати” в Центъра Duke Lemur в Северна Каролина.

^{Череп на лъв (отгоре), сравнен с челюст на Simbakubwa kutokaafrika (отдолу); Кредит: Matt Borths}
„Част от причините да го наречем „голям лъв“ на суахили, е, че вероятно е играел роля подобна, на тази на лъва в своята древна екосистема,“ разяснява Бортс. Когато е бил гладен S. kutokaafrika е бил неудържим. „Животни, които може да са били част от менюто са антракотерии (роднини на хипопотамите, които са били по-тромави от модерните си братовчеди), роднини на слоновете и гигантски дамани (днес даманите може да ни изглеждат като сърдити зайци, но в миналото са заемали нишата на зебрите и антилопите в Африка.)“

Освен, че изглежда като уарг, по днешните стандарти S. kutokaafrika щеше да е доста странен, според Бортс.
„Ако го сравняваме със съвременните хищни бозайници, главата му би изглеждала твърде голяма за тялото.“ пояснява той.

Бортс се натъква на фосилните останки на S. kutokaafrika в чекмедже в музей. Тогава той е в Националния музей в Найроби, където изучава еволюцията на хиенодоните (семейство Hyaenodontidae), група изчезнали месоядни бозайници, живели в Африка, Евразия и Северна Америка през епохата на Миоцена, която е продължила от преди 23 милиона до преди 5 милиона години.
„Мислех, че съм преминал през всички месоядни от преди 20 милиона години,“ разказва Бортс. „Тогава, в обедната почивка, реших да отворя още няколко чекмеджета и да проуча месоядните от последната ледникова епоха и там намерих огромна челюст. Основавайки се на структурата на зъбите, разбрах, че е хиенодон, но не знаех, че съществува такъв вид.“

^{Борст позира с челюстта на Simbakubwa kutokaafrika. Кредит: Nancy Stevens}

Челюстта е била толкова голяма, че не е можела да се побере в шкафа с близките си роднини, обяснява той. Жаден да научи повече, Бортс се свързва с Нанси Стивънс (Nancy Stevens), която изучава фосили от Meswa Bridge, Кения, където са открити първоначално останките от S. kutokaafrika. Стивънс, професор по функционална морфология и палеонтология на гръбначните от Университета в Охайо, става съавтор на изследването.
„Открития като това подчертават важността на музеите, като източници на информация за миналото на планетата,“ смята Стивънс.
В допълнение към вълнението, че са открили такъв голям и досега непознат хиперхищник, учените споделят, че са щастливи да открият такъв добре запазен хиенодон.
„Повечето роднини на S. kutokaafrika са познати само от частични материали,“ коментира Бортс. „Зъбите са все още доста остри! Имаме също и глезенна кост, която но показва как вероятно се е движел. С тези данни учените могат да интерпретират частичните материали и от други видове, свързвайки еволюцията на тази група гигантски месоядни, които еволюират заедно.“

final theory test