За Африка Сундиата Кейта е бил като Цезар, император Константин и Наполеон в едно

Мнозина вярват, че историята на донякъде цивилизована Африка преди пристигането на европейците е ограничена до древен Египет и ислямския Магреб. Но това не е така.

На юг от Сахара също са съществували силно развити, цивилизовани държави. Една от тях е империята на Мали, която е съществувала през VIII-XV век. Нейната власт в моменти на величие се разпростира до огромните територии на съвременните Мавритания, Сенегал, Гамбия, Гвинея, Буркина Фасо, Мали, Нигер, Нигерия и Чад, пише pochivka.blitz.bg.
Държавност в Мали съществувала доста дълго време – приблизително от VIII век след Христа. Малко се знае за този период. Знаем само, че до началото на 13-ти век Мали е била в положение на васал на друга голяма регионална сила – империята на Гана. Но през 1076 г. берберската държава на Алморавидите унищожава Гана. Тя се разпада на много малки племенни княжества, от които нито едно не може да претендира за абсолютно лидерство. Но около 1200 г. талантливата Сундиата, главата на рода жреци Кейта, обединява хората около себе си, създавайки силна държава. Мали завладява съседните държави и се превръща в империя.

Говорейки без преувеличение, за историята на Западна Африка, Сундиата Кейта е бил като Цезар, император Константин и Наполеон в едно.

Сунтиата Кейта създава динамично развиваща се сила, чиято икономика се основава на търговия със злато и сол, която в Западна Африка е много голяма.
Солта по това време е луксозна стока и се продава за цени, сравними с тези на благородните метали. От Мали идвали две трети от общия обем на златото и половината от общото количество готварска сол  в ислямския и християнския свят.

И така, в империята на Мали имало две скъпи стоки, които арабите с удоволствие купували и продавали в далечни страни.

Противно на често срещаната ситуация, когато наследниците на велик лидер се оказват  бездарници и дегенерати, неговите потомци развиват империята и увеличават богатството й. Така било поне до император Абубакар II, който също се опитал да продължи великата кауза, но всичко се получило много странно.

Сега не е ясно доколко Абубакар II е бил адекватен владетел. Но някъде през 1310-1311 той събрал огромна флота (от няколко хиляди кораба) и поел на разузнавателно-завоевателна кампания, от която не се върнал.

Сега всичко това изглежда невероятно странно: защо императорът лично отплавал в  просторите на Атлантическия океан, в непознати земи и дори с бойна флота? Сами по себе си има спекулативни теории, че той е научил за съществуването на Америка или  че като Колумб е мечтал да намери кратък път до Индия. Въпреки това е по-вероятно Абубакар да е мечтаел да нападне някои от съседните страни, но флотът е бил унищожен в резултат на буря.

Неговият наследник след отпътуването му става внукът Муса Кейта, бъдещият император Манса Муса.

След няколко години на всички вече става ясно, че неочаквано изчезналият флот няма да се върне, което означава, че император става наследникът.

Манса Муса получил огромна страна, населена от десетки националности, които вече успели да се прославят в Африка като източник на злато, мед, сол и екзотични стоки.